Европейските лидери не изглежда да подкрепят предложението на Европейската комисия (ЕК) за ускорено и без излишна бюрокрация присъединяване на Украйна, според информация на Financial Times. Киев настоява за определена дата за влизане, за да се избегне блокиране от страна на държава от ЕС под влияние на Русия.
ЕК оценява, че Украйна е готова да започне преговори по клъстери, но процесът изисква единодушие и в момента е блокиран от Унгария. Много от страните в ЕС са загрижени, че бързото присъединяване на Украйна може да подкопае стойността на членството.
Според източниците на FT, в момента се обсъждат два варианта за членството на Украйна. Първият, предложен от Франция, предвижда статут на „интегрирана държава“, а вторият, германски, е описан като „асоциирано членство“, при което Украйна ще може да участва в европейските съвети, но без право на глас и без директен достъп до бюджета.
Франция поставя условия за ограничения в Общата селскостопанска политика (ОСП).
Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че страната не желае „ЕС-light“ по време на съвместна пресконференция с германския канцлер Фридрих Мерц, който подчерта, че членството на Киев е важно за сигурността на ЕС и призова за необходимите реформи.
Властите в Киев се опасяват, че „ограничено членство“ или „неясна алтернатива“ ще бъде прието от обществото на фона на четиригодишната война. Украйна вече е получила отказ за достъп до НАТО, въпреки че преди две години Алиансът обяви, че страната е бъдещ член. Властите смятат, че членството в НАТО е един от най-евтините варианти за защита.
Зеленски подчерта, че членството на Украйна в ЕС е част от гаранциите за сигурност, които страната му би получила. Той е уверен, че може бързо да изпълни изискванията и да направи необходимите реформи, очаквани от Брюксел.
Според оценките на мозъчния тръст Bruegel, Украйна може да допринесе значително за защитата на ЕС, а страната предлага и други положителни аспекти. В енергийния сектор Украйна може да бъде важен източник на чиста енергия от възобновяеми източници и ядрени централи, както и на природен газ, което може да намали енергийните разходи на общността. Възстановяването на разрушената енергийна инфраструктура след руски обстрели предполага, че в Украйна може да се развие модерен иновативен енергиен сектор, полезен за общността.
Украйна обаче ще бъде най-голям бенефициент на помощ по ОСП, ако възвърне окупираните земи и разчисти земеделските площи. Поради ниските доходи на населението, страната ще бъде един от най-големите получатели на средства по кохезионната политика на ЕС. Според данните от настоящата Многогодишна рамка (2021 – 2027), Украйна може да получи 32 млрд. евро по кохезионните програми и 85 млрд. евро по ОСП за един бюджетен период от 7 години.
Присъединяването на Украйна ще подкрепи и трудовия пазар на ЕС, според анализаторите.
