Ревю на HTC One (M8)

В One (M8) тайванците използват 4МР сензор, което ще рече, че ползват много по-малко пиксели, но тези пиксели са много по-големи. Това води до много по-добри снимки при слабо осветени места, по-малко шум и по-добър динамичен обхват. За съжаление, HTC One (M8) не може да се похвали с оптична стабилизация, каквато имаше неговият предшественик, но за сметка на това имаме дигитална стабилизация, за която се предполага, че трябва да върши същата работа. По мои впечатления това не е точно така, но това все пак са си мои впечатления. Сензорът е с 1/3 „диагонал със съотношение 16:9 и е монтиран зад обектив с f/2.0 бленда. С тази камера ще можете да направите снимки с резолюция 2688 х 1520 пиксела.

Както става ясно от казаното по-горе, промени в камерата няма, даже да не кажем, че леко са я поорязали поради липсата на OIS. Това обаче не е точно така, защото в One (M8) има една много интересна добавка, която се намира точно над основната камера на гърба на телефона. Става дума за втората камера, която реално не прави никакви снимки, тъй като нейната задача е да служи като сензор за отчитане на разстояние. Чрез нея ще можете да създавате изкуствено боке или 3D снимки. Те реално не са точно 3D, а просто наподобяват 3D, когато накланяте телефона. В настройките ще намерите още много други ефекти, някои от които безсмислени, а с други можете да се позабавлявате и направите нещо по-откачено със заснетите кадри.

Вижте снимките на пълна резолюция ТУК

Липсата на OIS е наложила добавянето на нова стабилизация на изображението благодарение на новото поколение чипове на тайванците – HTC ImageChip 2. Той се грижи не само за стабилизация на изображението, но и да получите по-отчетливи изображения, с по-малко шум и по-добро качество. Камерата разполага и с нова система за автофокус.

В крайна сметка, каквото и да си говорим и каквото и да ни обясняват от HTC, качеството е най-важно. Ако трябва да дам някакво обективно мнение по темата, мога да кажа, че качеството е повишено в сравнение с това, което видяхме от предния модел. Ясно е, че слабостта на тази камера е породена от факта, че снима с резолюция от 2688 х 1520 пиксела. Това води до по-малките нива на детайл, но все пак би трябвало да получим значително по-ниски нива на шум, по-добри снимки на тъмно и по-добър динамичен обхват. До голяма степен от HTC са си изпълнили тези задачки, но снимките на тъмно все още не са доизкусурени напълно. Фактът, че няма оптична стабилизация, ги влошава малко повече от очакваното, а този сензор излиза неефективен.

Сега нека да обясним и какво представлява HTC Zoe. Това поне е функция, с която може да се позабавлявате много. Благодарение на нея всеки път, когато включите опцията и натиснете бутона за снимане, камерата снима и същевременно прави видео. След това всяка една снимка от това видео може да бъде извлечена и обработена по начин, който вие искате. От допълнителните настройки можете да правите корекции по цвета и формата, да добавите някой друг филтър или рамка. За съжаление, не може да ползвате по-интересните ефекти като този за боке или 3D.

Вече се чудя какво да казвам за този хардуер, който не знам дали влияе толкова на представянето на телефона, колкото добре оптимизирания софтуер. Блъскат се някакви ядра, процесори, чудесии, а телефоните пак забиват в даден момент. Все пак HTC One (M8) предлага Qualcomm Snapdragon 801 чипсет с 2.3GHz четириядрен Krait 400 процесор, Adreno 330 графичен процесор и 2GB RAM памет. Така като го гледаме, всичко си му е супер. Единствено оперативната памет е по-малко от тази на Xperia Z2 например, но аз не усетих някаква разлика в работата на двата модела.

При тестовете, които му направих, както и при ползването през деня, ровенето в интернет, играенето на игри и т.н. One (M8) се представи повече от блестящо. Никакви затруднения, без значение какво го карате да направи. Не мисля, че вече цифрите имат толкова голямо значение при представянето на един хардуер. Както виждате и по презентациите не се говори въобще за него, а непрекъснатите доклади за измами при бенчмарк тестовете е показателно, че нито може да им се вярва, нито имат някакво значение за нас.

По-важното в случая може би е това, че вече имаме слот за microSD карта, която ще разшири вътрешната памет до 128 GB. Това е характеристика, която много хора търсят, и липсата й има голяма тежест при покупката на телефон – поне от това, което аз съм забелязал. В миналогодишната версия този слот не беше наличен, което натрупа малко минуси в архива на One, но сега вече имаме цели 128 GB.

И за финал – батерията. Ако сте чели ревюто за Sony Xperia Z2 значи знаете, че вече ще практикувам нов метод за тестване на батерията на всяко устройство и според него ще се опитам да представя на какво е способна тя. Оттам остава вие да си прецените дали си заслужава или не. Тестът се състои в следното – батерията се изразходва и след това се зарежда на 100%, включва се яркост на максимум, звук на максимум, включване на мобилната мрежа и се зарежда клип с FullHD качество от YouTube. Клипът се пуска и се оставя да върви в продължение на един час. За това време батерията на Xperia Z2 падна с 28%, а тази на One (M8) падна с 32%. При такова ползване телефонът би трябвало да се изключи след около 3 часа и 30 минути. Бонусът, който имаме тук, е че този телефон има два режима за пестене на енергия. Единият си е стандартен, докато другият е екстремен и по този начин би трябвало след влизането в режим на икономия да имате още доста живот на телефона. Специално тези режими не съм ги тествал, но за мен на практика като се включат, един смартфон е донякъде неизползваем. Яркостта на дисплея става много малка, спира се интернетът и всякакви такива неща, които го правят годен само за червена и зелена слушалка.