T

ова ревю няма да е за режисурата на “American Sniper“. Тук няма да говоря за това дали Клинт Истууд е добър режисьор, нито за избора на Брадли Купър за главен актьор. Няма да си говорим за това дали войната в Ирак е по вина на САЩ или на Ирак и кой стои зад атентата на 11 септември 2001 година. В това ревю няма да говоря за това дали войната е нещо добро или лошо и кой дърпа конците отгоре. Тук ще си говорим за един мъж зад снайпера и това, което вижда през него. За раздвояването между два свята. Ще си говорим за дълга и щетите, които нанася една война – преки и косвени.

ВИЖ ОЩЕ: „Интерстелар“ – нещо повече от ревю за нещо повече от филм

За тези от вас, които не са запознати, “American Sniper” е филм, базиран на книгата “American Sniper”, която покойният Крис Кайл завеща на поколенията след себе си. Това е книга, в която той разказва за нещата, които преживява един войник, без значение дали е на бойното поле, или у дома, при семейството си. Това е една история, разказана от първа ръка, от ръката, която е натиснала спусъка стотици пъти.

Chief Petty Officer Christopher Scott Kyle

Chief Petty Officer (или преведено на български “главен старшина”) Кристофър Скот “Крис” Кайл е известен като най-смъртоносния снайперист във военната история на САЩ. Крис има 160 потвърдени убийства. И това са само тези, за които знаем и е имало свидетели, като всички общо наброяват над 250.

Историята разказва как Крис решава да постъпи в армията, след като гледа по телевизията атентат. Той става част от елитното военно подразделение United States Navy SEALs, специализирани да извършват мисии по вода, въздух и земя, откъдето идва и името им. Това е един от критикуваните моменти във филма, който като цяло на много места бе хулен за военна пропаганда, но както казах, ние няма да си говорим за тези неща.

Филмът на моменти може да ви се стори малко разхвърлян, може би малко неподреден, събитията често се сменят от дома и семейството към войната и ужаса. Преливките са резки, без много да подготвят зрителя и при първото гледане може и да не разберете нищо. Аз гледах филма няколко пъти, докато го усетя правилно и вероятно ще го гледам още много. Този филм има смисъл, който няма да го намерите в превода, няма да го намерите в думите на критиците, може би няма да го намерите и в тази статия. Мисля, че смисълът и посланието на Кайл за всеки от нас ще е различно и едновременно еднакво. Смисълът може би е в очите на Брадли Купър, който изигра тази роля по най-добрия възможен начин. Това наистина е най-добрата му роля и не го казвам просто така, за да запълня поредния абзац. Брадли наистина чувства и предава това, което усеща човекът зад спусъка. Дори мисля, че в едно интервю жената на Крис каза, че сякаш гледа него и че Брадли просто е успял да влезе в кожата му.

“American Sniper” очевидно е история за снайперист, но всъщност не бих я определил така. Снайперът е само елемент, той е инструмент на войната. Много хора може да нарекат и войниците така, но за мен е точно обратното. Войникът носи душата на войната, той е този, който я печели и пак той е този, който губи. А самата победа всъщност пак е загуба, защото във войната няма победители. Във войната всеки губи. Губим близки, невинни жертви, губим земя, губим мярка, губим човечността си и може би душата си. Войникът е този, който трябва да намери баланса във всичко това, и то в рамките на секунди. Каквото и решение да вземе обаче, той пак ще загуби нещо, но това малко хора могат да го разберат.

Така започва и самият филм. Познатата сцена от трейлърите, ужасяващият момент, в който Крис трябва да предотврати атаката срещу отряда от войници. Атака, която повеждат жена и дете с граната в ръце. Това поставя човека зад спусъка пред нечовешки избор, като и в двата случая той губи. Няма да си говорим за причината, накарала иракчаните да използват децата си за такива цели. Често Крис ги нарича “диваци” в интервютата и може би е така. Може и САЩ да са виновни. Няма значение, защото войника никой не го пита. Наистина обаче е невероятно трудно да критикуваме тази ситуация. Кое е правилното: да убиеш детето с гранатата или да оставиш десетки войници, които познаваш, братя, както те се наричат, да загинат пред очите ти? Кое е по-човешкото? Не знам дали някой може да се наеме да каже, защото няма такъв философ или мъдрец, който да е толкова просветен. За мен, всеки от нас може да реши сам за себе си кое е правилно и какво би направил той, ако е на мястото на Крис.

С действията си, с това, което прави, за да защити останалите войници, със способностите си, Крис бързо става ангел пазител за всички, които са там, за да се бият за страната си. [lquote]Всички са се чувствали невидими, когато Крис е бил около тях[/lquote]Вече познат под прякорите “Shaitan Al-Ramadi” (“The Devil of Ramadi”) и “Legend”, Крис Кайл бързо печели “слава”, ако може така да я наречем, но и врагове, които обявяват награда за главата му. Въпреки това, той не спира, не проявява нито за момент колебание и дори слиза от покривите, по които седи в началото със своята пушка, за да може да е близо до колегите си. Той няма как да убие врага, ако не може да го види. Наема се с най-опасната работа в армията – да разбива вратите и да “чисти” къща след къща, очи в очи с врага.

Смелост или глупост е това? Крис е съпруг и не след дълго става баща. Филмът разказва не само за убийства, но и за семейството. За това, което войникът оставя, за да отиде да се бие в името на родината. Раздвоен между два свята, животът на Крис, а и на всеки друг войник, е разтърсван от събития, които оставят трайни белези в съзнанието. Въпреки това той не спира. Всъщност смелостта и отговорността, която е поел към родината си, пращат Крис на четири мисии. Той оставя жена си и детето си, защото дългът го зове. Честно казано, не очаквам всеки от вас да разбере това, защото много хора ще решат, че глупостта е по-големият фактор, но всъщност не е така. Подбудите на героя на Брадли Купър се базират на желанието да защити семейството си, макар да го прави по начин, който не всеки може да разбере. Много хора нападаха Крис в интервюта, след като пусна книгата си, че той реално се е връщал в Ирак, защото е обичал да прави това, да убива хора. Истината е, че зовът, който усеща войникът, е нещо, което другите хора няма как да разберат. Да, изглежда жестоко да оставя семейството си, жестоко е това, което прави, убийствата са жестоки, [rquote]Той има дълг към родината си и към семейството си[/rquote]но само ако се опитате да погледнете на света в малко по-глобален мащаб, ще разберете колко по-жестоки неща правим самите ние всеки ден.

Крис приема своите “братя” като семейство. Там те са единственото му семейство. На бойното поле няма генерали, няма президенти, няма ги хората, които дърпат конците. Там са само войниците, един до друг, които си пазят взаимно гърба и се опитват да оцелеят. Това, което вижда в мерника си Крис Кайл, е заплаха, която в момента е пред него в Ирак, но утре може да стигне у дома, при децата му и жена му. Затова той стреля и убива, и е добър в това, но не значи, че трябва да го съдим, че защитава семейството си. Той защитава и нашите семейства, и тези на много други хора по един или друг начин. Прави това, което би направил всеки от нас, ако бъде поставен в подобна ситуация. Нима ние няма да защитим своите, ако са в беда? Ще го направим, ще стреляме и ще убием.

Дали ще съжаляваме след това? Сигурно ще се попитате същото нещо, докато гледате филма. Дали не съжалява за това, което е направил? Отговорът е не, не съжалява за това, което е направил. Крис съжалява за това, което не е успял да направи. За това, че не е успял да защити повече другари на бойното поле. Тук забелязах, че много хора осъдиха Крис, че всъщност той е коравосърдечен дивак, безчувствен убиец и т.н. Кой ни дава правото да го правим, питам аз? Кой решава дали някой, който защитава своите, е “безчувствен убиец”? Всъщност Крис не е агресивен и в живота извън армията той се описва като спокоен човек, който не убива наред просто така. Дори след като напуска армията с почести, той си намира работа, за която казва, че се радва, че не му се налага да убива. Той е трениран да бъде агресивен, но само тогава, когато се налага. Нима тези ситуации не го налагат, или някой от нас може да вземе по-добро решение от него?

American Sniper не е поредният филм за войната. Поне за мен не е така. Дали е пропаганда или не, дори да е слаб или супер добър, за мен това не е от значение. Аз не го гледах заради това и не търсих тези неща в него. За мен това е филм за човек на честта, отдаден на това, в което вярва. Човек, посветен на родината си, който се опитва да бъде и добър баща и съпруг. И това е трудно, определено. Не мога да кажа кое е било по-тежко за Крис – работата му или това, че оставя семейството си. Да, той го прави съзнателно цели четири пъти, но все пак не мога да кажа.

American Sniper е и филм, който разказва не само за света на най-смъртоносния снайперист на САЩ, а и за хората, които го обичат. Това е нещо, което на малко места срещнах да се коментира. Историята разказва и за жена му, която показва изключителна сила и подкрепа. Малко хора знаят какво е да изпращаш човек, когото обичаш, на място, където може да умре. Малко хора знаят какво е да отгледаш децата си почти сама. Малко хора знаят какво е да говориш на мъжа си, а той да не те чува, защото е още “там”.

[cquote]Крис до последно не се завръща у дома в буквалния смисъл[/cquote]

Честно казано, много хора не го правят. Един път зърнал лицето на смъртта и войната, човек малко или много остава там. Сцените, в които героят на Брадли Купър стои втренчен в изключения телевизор или гледа списание, но в същото време вижда войната, са изключително тежки. Физически той е у дома, но реално не се е прибрал. Дори и жизнените му показатели са като на човек, който е на бойното поле и това е нещо, което трудно може да се възприеме от близките, ако не проявят любов и разбиране, търпение и съпричастност.

Във филма има и няколко неща, които не са 100% истина. В книгата си Крис Кайл не убива детето, а историята с вражеския снайперист не е точно такава. Въпреки това посланието, което носи, е силно и заслужава да се замислим над него. Когато гледате филма, се опитайте да не мислите за случилото се на 11 септември и конспирацията около този атентат. Опитайте да не мислите за режисьори, актьори, Оскари и т.н. Това е филм, който дори не е нужно да слушате, а стига само да гледате. Войната може да се види само в очите на един войник. Очи, които са видели неща, които не трябва никога да виждате. Войната може да я видите в лицето на войника, станало свидетел на ужаса й. Войната може само да я усетите в този филм. Това е война с врага и едновременно със самия себе си.

Дали главен старшина Кристофър Скот Кайл може да бъде обвинен в нещо? Не мисля. Той е отишъл там, за да пази, не за да се превърне в касапин. В много интервюта Кайл споменава, че всяко убийство и всяка стрелба биват описвани в протоколи след всяко излизане от базата, за да може да е ясно какво се е случило и да не бъде обвинен в убийство, след като се прибере. Реално и така много хора го осъдиха като убиец, но тези хора нямат право да го правят. Никой няма право да го прави, защото причината да натиска спусъка не е за да забогатее, да се облагодетелства или нещо подобно. Той го е правил, за да пази, а дали е така или не, има само един, който може да съди.

American Sniper е филм, който може да ви представи войната по един по-различен начин, стига да успеете да го видите. Може да изпитате смесени чувства след това и да искате да го гледате отново и отново. Възможно е да осъдите войника, [lquote]В един филм се казваше, че куршумът никога не лъжe[/lquote]но може и да видите нещата през неговия мерник. А там всичко е черно и бяло.

Крис е изстрелял не един куршум в името на нещо, в което вярва. В името на родина, в името на семейството си, в името на братята си. Но тези куршуми се връщат един ден, защото войната има две лица. Неспокойствието, което непрекъснато разкъсва Крис, спомените, които се връщат, невъзможността да се откъсне от онзи свят и да продължи да живее нормално, страхът да се прибере у дома. Всичко това е следствие от нещата, които е направил, видял и преживял. Това са неща, които никога няма да разберете, защото няма как да видите. Това е другото лице на войната, която хора като него никога няма да забравят и може и никога да не успеят да прогонят от живота си.

Крис Кайл е роден на 8 април 1984 година и умира на 2 февруари 2013 година. Умира на родна земя, вече напуснал армията с почести, медал сребърна и бронзова звезда и два медала от Военноморските сили и Морската пехота. Умира, застрелян в гръб от бивш военен, за когото се твърди, че е страдал от посттравматичен стрес след войната. Човек, на когото Крис се е опитвал да помогне, както го е правил за много други хора. Желанието му да помага продължава и след последната мисия и той дълго се занимава с ветерани от войната. Но съдбата понякога играе нечестно. На погребението почет отдават стотици хора, голяма част от които въобще не са го и виждали, но всеки един от тях е патриот, като него.

Забравете критиците, забравете коментарите, политическите интереси, забравете виновните за войната и забравете, че този филм е обявен на много места за военна пропаганда. За мен това са глупости и не ме интересува дали е така или не. Просто се опитайте да усетите духа на войника, който пази и отнема животи. Вижте драмата да си отдаден на родината и семейството си. Вижте силата на духа и смелостта в очите на един човек, който не всеки от нас може да бъде. Той не е горд, че е обявен за най-смъртоносния снайперист в историята на САЩ. Той е горд, че е направил всичко по силите си, за да опази близките си и родината си. Това е американският снайперист.