Алтернативната медицина, позната като хомеопатия, бива определяна като псевдонаука от научното общество. Основите ѝ са положени през 1796 година от Самуел Ханеман. Идеята му е, че даден елемент или химикал трябва да се разтвори (обикновено в дестилирана вода) като този разтвор помага срещу различни болести. Личното твърдение на Ханеман е, че колкото по-разтворен е един елемент, толкова по-мощно е неговото действие, което звучи меко казано невероятно.
Как „работи“ хомеопатията?
По време на работата си Ханеман предлага няколко различни коефициента на разреждане на разтворите по т.нар. Скала на Ханеман, или „C scale“ (понякога и CH scale). Първият предложен е 2C разтворът, при който малка част от препарата се разтваря в съотношение 1 към 100 и това се повтаря два пъти (втория път от получения разтвор се взима една капка и отново се разрежда с 99 части вода). По този начин получаваме смес, в която има една част от химикала в общо 10 000 части разтвор. По-късно в кариерата си Ханеман предлага още по-разредени разтвори, като 30C е препоръчваният от него такъв, а понякога е използвал и 300C.
Ако започнем да смятаме ще видим, че при разтвор 30C се получава коефициент на разреждане 1060 — т.е. една част препарат към 1060 части от разреждащата течност (1, последвано от 60 нули; дори не знам как се произнася това число). За сравнение, в познатата ни вселена има някъде между 120 и 300 секстилиона звезди (1023). А колко атома има в цялата видима вселена? Числото се оценява на някъде около 1078 и 1082… Вървейки по този път, най-големият коефициент на разреждане, който би могъл да съдържа поне една молекула от първоначалния елемент, е 12C.
Какво показват последните данни
И въпреки това, хората продължават да вярват, че тази псевдонаука може да лекува. Към тях включваме и фермерите, които понякога третират домашните си животни с хомеопатични лекарства. За това и учените Каролин Дьоринг и Албърт Съндръм от Университета Касел съвсем наскоро публикуваха ревю в журнала Veterinary Record, в което анализират хомеопатични изследвания, проведени между 1981 и 2014 г. Изследванията разглеждали действието на хомеопатични лекарства върху едър рогат добитък, свине и птици, като само 10 от общо 52 проучвания са предоставили информация за броя на излекуваните. Някои от тях дори развенчават положителното действие на алтернативната медицина толкова пъти, колкото други я подкрепят. По думите на Дьоринг и Съндръм,
„Често изследванията са били подпомогнати финансово например от производители на хомеопатични или конвенционални лекарства. В едно от проучванията, всички изследователи са работили за доставчика на въпросното хомеопатично лекарство.“
Вижда се, че почти всички проучвания, които са намерили хомеопатията за ефективна, имали конфликт на интереси и пристрастия, а някои от тях дори малък брой проби и липса на контролна група, което е задължително при такъв тип изследвания.
Можем спокойно да заключим, че ревюто на Дьоринг и Съндръм показва нулева полза от лекуването на домашни животни с хомеопатични лекарства. Тогава защо смятаме, че те биха могли да помогнат на нас?
