еше въпрос на време този „проблем“ да бъде повдигнат и да се вдигне врява около нарастващата мания по смартфоните и всичко, което ги съпътства. Убеден съм, че всеки зрял родител е наясно с факта колко много това влияе върху децата, защото се надявам да разбират колко много влияе и върху тях самите. Живеем във време, когато самият телефон като телефон е изключително важен, но и желанието да имаме нещо ново и готино ни кара не просто да си купим телефон, а самртфон, с който да си се тагваме, чекваме, лайкваме, да си се адваме към ивенти и какво ли още не. А децата попиват всичко като гъби и като виждат какво правят големите, естествено и те искат същото.
Мамооо, купи ми смартфооон!!!
Не ми се иска да засягам темата дали съвременната технология вреди на децата, или не, защото това е един много дълъг спор и двете страни винаги имат неоспорими доводи. Не ми се иска, но ще кажа все пак, че за мен е по малко и от двете. Вреди и в това няма спор! Едно време ходехме с ожулени колене, тичахме по улиците, биехме се и правехме всички неща, които бяха нормални за ония години. Сега децата правят същото, но не в истинския свят, а в онзи другия, измисления, виртуалния. Те сякаш не живеят тук, а там – и това им харесва. Там са герои, също като тези, които ние си представяхме, че сме, но по-истински. Това е днешното забавление, което времето наложи. Ние го наложихме с всички тези технологични постижения, които, искаме или не, промениха всичко. Така „истинското“ постепенно стана виртуално и това за мен не е правилният начин за отглеждане на едно дете. Да седиш по цял ден вкъщи, забит пред компютъра, е възможно най-затъпяващото прекарване на детството в моите очи. Няма движение, няма истинска комуникация, няма сблъсък на характери…
Има и ползи! Като се замисля, те не са една или две, а много повече. Отново породени от развиващия се с минути заобикалящ ни свят. Цялото това цъкане на игри, ровене по интернет и т.н. има своя принос в израстването на едно дете. Че няма да придобие житейски опит е ясно, но вероятно ще научи някой и друг език, може би да програмира нещо или каквото там се сетите. Все някаква полза ще има. В крайна сметка и хляб да си купиш вече не минава, без лелката да го „чукне“ на компютъра. Един ден това дете, иска или не, ще работи на компютър и ще трябва да говори други езици, и ще трябва да е технически грамотно, защото почти не остана работно място, което да не изисква тези неща.
И какъв е проблемът в цялата работа???
Проблемът в цялата работа е субективен, поне по мои впечатления. Някои посочват като проблем факта, че без това просто няма как да се мине. Други – че детето им учи с други деца, които имат телефон и те няма как да го лишат. Трети вероятно и правителството ще обвинят, защото то каквото и да стане, все с него си измиваме ръцете. Истината е, че е трудно да се посочи какъв е точният проблем. Може би е по малко от всичко, но родителите имат най-голям принос за това. В крайна сметка възпитанието първо идва от дома, а после от улицата, образно казано. Поне така трябва да е. Ако в дома не се наложат някакви правила и принципи, и детето не се научи да ги уважава и спазва, тогава улицата ще ги наложи. А там са децата на богаташите, правителството, кибер-пространството и технологичният прогрес. Детето трябва да знае кое е правилно и кое не, как да прави разлика между двете неща, кое да уважава, как да реагира и от малко да знае кое е добро и кое – не. Светът стана такъв, че вече всеки трябва да може да се оправя до някаква степен от малък, от много по-малък, отколкото когато ние растяхме.
Какво печелим
И така, телефоните вече са в училище. То телефоните са навсякъде, но това също е друга тема. Дали да ги забраним, или да оставим нещата такива, каквито са в момента? Ок, нека ги забраним. И какво спечелихме сега? Спечелихме 100% им внимание в час – СУПЕР! Те вече ще слушат, ще пишат и стават отличници. Няма да се разсейват със странични неща и няма да се налага да ги прибираме в бюрото на госпожата. Вероятно сме в голяма грешка, ако си мислим, че това ще стане. Едно време нямаше телефони и ние пак не слушахме и вдигахме врява. Да не казвам, че аз не съм слушал грам по някои предмети, а въобще и не съм имал телефон. Винаги е било така и така ще си остане. Нито ние сме слушали, нито родителите ни. Това е закон! Спрете им телефоните и те ще си намерят нещо друго, с което да се занимават.
Какво губим
Едва ли има нещо, което да загубим. То положението с образованието у нас е загубено преди много време. Както в средното образование, така и във висшето – системата подготвя кадри, от които бизнесът няма нужда. Това води до наличието на висшисти без работа или най-често срещаното – висшист по една специалност работи коренно различно нещо. В основното образование пък се учат също доста излишни неща, а тези, които ще са полезни в живота, остават на заден план. Да не казвам, че учителите не са добре платени и нямат грамец стимул да работят. И какво като им спрете телефоните?
Какво е решението
Е, решения много и вероятно много по-големи мозъци от мен могат да дадат наистина добри решения. Само че досега аз не чух за такова решение, но може и да съм го подминал така, леко небрежно. В моите очи, като човек на крайностите, решенията са две. Първото е крайно невъзможно (изхождайки от уводната част, в която казах неведнъж, че светът вече е зависим от тези неща) – да забраним телефоните не само в клас, но и извън него. Така децата няма да се разсейват през цялото време. Но нека да забраним и компютрите и всички такива неща. Не става! Нямам как да го направим, защото е невъзможно. Ние вече сме погълнати от това и то ни е завладяло до мозъка на костите ни.
Второто решение, което е може би по-приемливо, е да дадем свобода на децата да ползват тези машинки и те да са неизменна част от техния свят. Разбирате ли, това вече е факт, драги компетентни органи, които сте взели това решение да ги забраните. Целият свят е в краката на технологиите и ако само една частица, едно технологично нещо, което ползваме, спре да работи за момент, изпадаме в паника. А телефоните иначе са ни проблемът… Защо не оставим децата да си ползват телефоните в час, нека си ползват и компютрите. Те ще са им нужни, за да си вадят хляба след около 10 години. НО – както предполагате има едно голямо НО, с което ще ви замоля да се впрегнете, драги компетентни органи и да вземете да свършите нещо. Това НО се изразява в това да ги оставим да ги ползват, но да направим така, че наистина да са им полезни. Внедрете ги в училище по начин, по който да има полза от тях. Било то водене на електронни записки, учене на различни програми (и тук говоря за истинско учене, от истински специалисти), задаване на домашно, което да се направи на компютър. Интегрирайте и телефоните като част от всичко това. Един съвременен телефон може да прави повече неща от стария ви компютър. Използвайте малко от парите, които се наливат в тази държава, не за протести, събори, митинги, плакати и скапани телевизии, а за интегриране на модерните технологии в не толкова модерното ни образование. За стимулиране на учителите и набиране на млади специалисти, които ДА ИСКАТ да преподават на децата. Направете така, че тази „толкова вредна технология“ да стане полезна. Извадете най-доброто от това „лошо“ нещо и ще видите, че и на децата ще им хареса.
Магистралите са хубаво нещо, но не са всичко!
И нека не говорим за разликата в статуса на всяко дете и неговите родители. И ние работим на места, където има малко по-богати, много богати, безобразно богати и бедни. Децата се сблъскват с това още в момента, в който за първи път отидат в парка и видят, че Митко има по-яка количка, а мама и тате няма как да му я купят, защото струва една камара пари. Помислете върху това. Като се купуват учебници, всички си ги купуваме на една цена. 10 лева са си 10 лева за учебник по математика – както за безобразно богатия, така и за бедняка, който иска детето му да се изучи. Направете така, че необходимата техника за образованието на децата да е еднаква за всички. Знам, че може! Няма невъзможни неща и мога да дам стотици примери за това. Има държави, в които това се практикува – значи може.
Така или иначе – ние сме промяната и ние решаваме кое е най-добре за децата. Народът е този, който може да промени нещо, ако смята, че е правилно или не. Интересно ми е, след всичко, което се изговори по темата, вие на каква позиция сте: ЗА или ПРОТИВ смартфоните в училище? Ще помогне ли на образованието, ако ги забранят? Изкажете вашата позиция, защото тя е от изключително важно значение.
Е, това са само предложения. Аз не съм специалист по икономика, финанси, образование и не съм родител все още. Решение винаги има и винаги има кой да даде по-доброто решение. Дали забраната за телефони в час е правилното решение също не смятам, че съм човекът, който може да каже дали е правилно или не. Въпросът е, ако засега е правилното решение, какво ще правим утре, когато ни имплементират телфона там … отзад?
