Различната резолюция, която работи
LG Optimus G не предлага стандартната HD резолюция от 1280 на 720 пиксела, а 1280 на 768 (318 ppi). Ако си говорим в числа, това е само 7-процентово увеличение, така, че няма да усетите голяма разлика от другите HD дисплеи.
Дисплеят е True HD IPS Plus и предлага много добри ъгли на видимост. Със сигурност не е толкова контрастен като стандартните AMOLED дисплеи, но това не е и нужно. Аз лично харесвам повече реални, а не преекспонирани цветове. Те тук са доста плътни и приятни за окото.
Хардуер на ниво
LG Optimus G се задвижва от четириядрения звяр на Qualcomm – Snapdragon S4 PRO с тактова честота 1.5 GHz. Оперативната памет е 2 GB, а вградената 32 GB, от които за крайния потребител са достъпни около 25. Всичко това се управлява от гугълската операционна система Android Jelly Bean 4.1.2. Налице е NFC технологията за споделяне на съдържание само с допир на телефона, както и стандартните Bluetooth 4.0, GPS с A-GPS и GLONASS, Wi-Fi a/b/g/n.
А, сега нека коментираме реалното поведение на телефона, а не сухите характеристики. Optimus G ме изненада много приятно, защото нито веднъж не заби, нито веднъж не лагна или причини други неудобства, които са добре познати на повечето Android потребители. Игрите, които тествах вървяха без никакъв проблем. Качеството на звука при разговор е на високо ниво – нещо, което не очаквах. Не може да се каже същото за звука през слушалки при слушане на музика. На моменти си свалях слушалките, защото усещах главоболие.
Първоначално бях скептично настроена към факта, че телефонът не се отваря и не мога да му добавя MicroSD карта, но след като тествах Optimus G си промених мнението. Дизайнът ме грабна на момента, а вградените 25 GB свършиха перфектна работа. Смятам, че за обикновения потребител те са напълно достатъчни.
