Обръщаме се и към #Luba6ky, за да ни сподели малко за себе си. Разкажи ни кой си ти и с какво се занимаваш във форума?
Здравейте!
Казвам се Любомир, но в онлайн средите съм познат като #Luba6ky. Професионално се занимавам точно със smart услуги. Също така пиша ръководства и правя ревюта и видео ръководства за компанията, в която работя.
В AndroidBG попаднах през Декември 2011 година и от тогава съм активен негов потребител, а в последствие модератор и администратор. От начало основно помагах на потребителите в нужда със знанията, които бях натрупал. С времето реших, че да помагам индивидуално на всеки е загуба на време и започнах да гледам глобално на нещата. Тогава започнах да пиша ръководства за доста от моделите телфони.
Към това прибавям, че съм и студент специалност „Телекомуникационни мрежи”.
Как реши да станеш модератор, администратор и редактор?
След няколко месеца висене по форума, започнах да забелязвам някои нередности, а и за определени неща виждах, че ми трябват малко повече права, за да мога да си ги върша сам. Макар да бях доста активен, имайки 1000 мнения за 4 месеца, екипът все още не ме беше забелязал и аз реших да се кандидатирам сам.
В последствие ме приеха и така започна работата ми като младши модератор. Това не ме успокои, нито ме направи по-мързелив, а точно обратното. Започнах още повече да се занимавам с форума и организацията му. Така с времето ме направиха старши модератор, а малко по-късно и админ.
Работата ми и като редактор в блога започна през лятото на 2012, преди точно една година. Тогава започнах да се занимавам с ревюта и ми бяха нужни права и там, за да мога да си публикувам произведенията.
Трудно ли е да си главен редактор и админ на сайт с толкова потребители?
Ако кажа, че е лесно ще излъжа. Трудно е, дори на моменти е много натоварено. Има случаи с хора, които имат оплаквания, предложения или някакви въпроси и трябва да им се отговори. В същото време аз имам някакви други задачи по блога или социалните мрежи и трябва да съм на няколко места едновременно. Да не говорим, че в повечето случаи имам по 3-4 души пишещи ми в някой чат и тогава вече става лудница.
Не е лесно да се стремиш да информираш хората с последните новини, а в същото време да поддържаш и форум. Това е различното от сайтове, които имат само блог секция. Не се налага да поддържаш и форум секция, която генерира доста работа и изисква време.
Въпреки това мисля, че се справям добре до този момент. Когато нещо изостане колегите са на линия и помагат, което е нормално. Това не е работа за сам човек и никога не е била. Това е и причината да има екип, който да си разпределя задачи по някакъв начин.
Гладко ли протича работата по отношение на организацията на форума? Имал ли си пререкания с колегите?
Аз винаги съм се стремял да избягвам спречкванията с който и да е, но много често това не ми се получава. Във форумът винаги съм гледал да няма караници, но в определени моменти се е налагало да се стига и до там. Старая се да решавам проблемите по мирен начин колкото е възможно.
В крайна сметка пък и ние сме хора и понякога спорим за разни неща, докато намерим правилното решение. Така или иначе ние го правим за потребителите, а те са най-важни.
В общи линии, колегите са големи и разсъдливи хора и каквото и да имаме като проблем правим всичко възможно, за да го решим.
Как минава един твой ден?
Ами, един мой ден минава основно в седене пред компютъра. И основната ми работа и тази в AndroidBG го изискват, тъй че мърдане няма. Без значение в колко часа ставам, първото нещо е да отворя блога и форума и да видя какво е положението. След това се започва или на едната работа, където в същото време продължавам да пиша статии в блога или директно в него. Макар основната ми работа да е адски натоварена успявам по незнаен начин да влизам и в сайта и да пиша някои по елементарни статиики. Когато ситуацията не ми позволява, сайтът си го оставям за по-късно.
Като приключа да работя се прибирам и сядам отново на лаптопа, за да започна да се занимавам с AndroidBG.com. #admin винаги е казвал, че това трябва да го приемаме като забавление, а не задължение, но вероятно моето чувство за отговорност ме кара да си го имам като втора работа.
И така моя ден минава в близо 15-18 часа работа. Понякога, но само понякога, се и забавлявам, колкото и да ви е странно, след като прочетете горния пасаж. Много обичам да ходя на кино и винаги, когато мога гледам някой филм. Обичам и да пътувам, възможно по-далеч от София, но това рядко се случва.
Ще попитаме и теб, кое е най-важното, за да е успешен един сайт?
На първо място мисля да поставя екипът. Без хора, които да са отдадени на работата си и да са съгласни да правят нещо за едната идея ако щеш, то тогава сайта ще има основа, от която да се започне. Няма ли хора, които да пишат, да поддържат сайта или да обръщат внимание на хората, то те няма да влезнат в него.
Важно е и за какво е този сайт, колко добре е систематизирана информацията в него и дали е лесна за достъпване. Ако всичко е наблъскано, колкото да кажеш, че го има, то хората няма да се справят. С времето ми се наложи да провеждам проучвания за това, как хората търсят информация във форума и на какво обръщат внимание. Това ми помогна много да разбера как мисли един обикновен потребител, който не разбира грам от сайтове, търсачки и телефони. По този начин направих няколко промени, които мисля, че са за добро. Благодаря на хората, които ми помогнаха в това начинание.
Няма спор, че за да е успешен сайтът, то той трябва да има визия и добра реклама. Това, което видят очите е от основно значение, за това дали даден човек ще остане в твоя сайт или не. Рекламата пък ще разпространи името, а с времето, когато се утвърдиш като медия, то рекламата ще започне да ти носи печалба.
Какви качества трябва да притежава един човек, за да може да се занимава с такова нещо?
Качествата са няколко, но не всеки ги има. На първо място трябва да ти идва отвътре да помагаш на хората по всякакъв начин, без да чакаш нещо в замяна. Дали ще им напишеш статия, ръководство, ще им оправиш телефона или нещо друго, не трябва да очакваш да седнат да ти целуват краката за това. Трябва да го правиш за самата идея, без печалбата да ти е основната цел. Да, тя идва в един момент, но все пак тръгнеш ли с тази нагласа след време ще се озлобиш.
Жал ми е за хора, които виждам, че успяха с времето да пробият в тези среди и сега се самозабравиха. Забравиха от къде тръгнаха и какви бяха, а от високо като паднеш най-много боли. Не им го пожелавам, даже се радвам за тях, но е тъжно, виждайки как славата и парите променят хората.
Не на последно място трябва да си всеотдаен, амбициозен и лоялен. Трябва да имаш подход към хората, култура и трябва да си преди всичко „човек”. В интернет не може да видиш реакцията на хората, а само четеш постове. Понякога не може да се прецени, какво иска да каже този от другата страна. Голяма част от уменията за комуникация в мрежата се градят с години и поне в моите очи това НЕ е като 2 и 2 – 4.
Трудно ли е да правиш ревюта и на какво наблягаш ти, когато изготвяш своето? Въобще, как започна да се занимаваш с това?
В началото ми беше доста трудно. Започнах да правя нещо, с което не съм се занимавам. Като ученик съм правил някакви опити да се изявявам като сценарист и т.н., но с времето бях позабравил тази ми черта. Тъй като ми трябваше човек, който да разбира от снимки се обърнах към #N.Nikolov. Той се съгласи да работим заедно и с времето станахме чудесен екип. Смея да твърдя, че доста се надградихме и продължаваме да го правим и така нашите произведение станаха все по-добри и малко хора в България могат да правят нещата така, както ние с него. И двамата си знаем задълженията и се разбираме чудесно. Лошото е, че това не ни е основната дейност и малко времето ни е малко. Често се налага да работим до късно или да правим по няколко неща едновременно, за да успеем да се смогнем с всичко. Освен това и техниката за тези ревюта е доста скъпа, а ние успяхме да се позволим само апарат, който между другото е доста добър. За да развиваш като цяла такава дейност ( блог, ревюта, ходене по събития и т.н. ) си трябва солидна сума, за да може всичко да е на професионално ниво.
Определено, ако тези неща не представляваха проблем за нас ревютата ни щяха да са още по-добри, но за сега се стараем да правим каквото можем. Все пак потребителите могат да оценят работата ни и да кажат дали е добра или не. До сега не съм получил оплакване от нито едно от тях, да чукна на дърво, което само по себе си е голям комплимент.
Седна ли да пиша ревю лично аз наблягам на обективното представяне на устройството. Абстрахирам се от това дали ми е любима марка или не и гледам да представя добрите и лошите страни по обективен начин, като избягвам да съм прекалено лигав или остър спрямо качествата на продукта. Смятам, че така поднесена информацията до крайния потребител ще даде по-ясна представа и ще улесни избора на нов телефон/таблет или друго.
Какво ти коства всичко това – да работиш на две места?
Коства ми много, най-вече време. За да може да си пълноценен и на двете места трябва да им отделиш голяма част от вниманието си. Има моменти, дори през по-голямата част от времето, когато работата почти не свършва. До голяма степен аз постоянно съм отнесен някъде по работа, било то физически или мисловно.
Въпреки, че всичко това изглежда на пръв поглед негативно, аз не смятам така. За мен това е важно, защото ми помага да се развивам. От друга страна аз съм си работохолик поначало и обичам да имам винаги някаква работа. За мен тези лишения са с оправдана цел, която ще достигна с цената на всичко.
Неприятно е, че ученето и работенето често водят до случаи, в който трябва да вземеш решени, кое е по-важно за момента. Така се стига да смяна на приоритетите и едни неща остават на заден план, после други и така.
И тук е момента да изкажа благодарност към всички мои близки, който проявяват разбиране към всичко това. Извинявайте, че ви затварям телефона понякога или като ми говорите/пишете нещо не ви отговарям веднага!
Как се роди любовта ти към smart устройствата?
Дълги години бях анти всякакъв вид smart устройства, но и средата, в която работех не предразполагаше към нещо друго. В последствие си смених работата, като новите ми задачки изискваха да имам познания в тази област. Постепенно започнах да харесвам тези джаджи и да се интересувам от мрежарство, радиопланиране и т.н. Макар да не съм опознал тази област в детайли, аз успях да натрупам доста знания, без да съм учил за това. С течение на времето всичко това стана неизменна част от ежедневието ми и сега не си представям какво е без някой smart телефон в джоба. Разбира се, има моменти, в които трябва и да се отнесеш някъде другаде, защото иначе навлизаш в един застой и креативните идеи започват да изчезват. Жалкото е, че все по-рядко успявам да се отнасям така някъде си 🙂
Коя е любимата ти марка телефон и какъв ползваш в момента?
Като любима марка още в самото начало ми станаха HTC. Първият ми телефон с Android OS – HTC HD2 беше такъв и всичките си познания дължа на него. Модел с необятни възможности и дори сега успява да ме изненада. Последно четох, че са направили порт за Firefox OS, което е уникално.
Постепенно, като започнах да правя и ревюта някак си телефоните започнаха да ми стават безразлични. Случаят наподобява касиерката в банката, която гледа по съвсем друг начин парите. Вече рядко телефон може да ме изненада с нещо.
Сега ползвам Galaxy S4, който ми е съвсем новичък. Още дори не съм му се нарадвал изцяло 🙂
Какво ти е мнението за останалите конкуренти на пазара, в лицето на Apple, Nokia и т.н.?
Мнението ми се припокрива с това на #admin. Аз се радвам, когато има конкуренция. Това сваля цените, на първо място, а на второ кара всеки един производител да влага повече творчество в моделите си.
За Nokia малко ми е жал, че поизостанаха в последните години. Доста късно се включиха в мача, но Microsoft не е компания от ден-два, а от доста време и е доказала възможностите си. За такива гиганти, когато и да се включат винаги ще има парче от баницата.
Apple също са голяма компания, която си има цели държави със сектантско apple мислене. Те имат очевидно страхотен маркетинг и макар телефоните им да са със заключена операционна система и по-малко възможности, те правят така, че да изглежда неповторимо. Джобс е велик човек, но на мен не ми се нрави този тип политика. И телефоните не ми харесват много. Често съм се замислял, дори преди да си купя Galaxy-то се двоумях, дали да не си взема iPhone. Ей така, да видя какво е и как ще се чувствам с него. Реално, аз работя с тази техника и няма да ми е за сефте, но като е твой си е друго. В крайна сметка не го купих и не съжалявам.
Кое е устройството, което чакаш с нетърпение до края на годината?
Като новинар чакам всеки следващ модел, за да ми създаде работа да го отразявам. Като ползвател чакам да се появи LG Optimus G2 и Galaxy Note 3. Знам, че LG-то няма да дойде скоро в България, за това предполагам, че Note 3 ще е следващата ми играчка.
Как виждаш мобилните услуги в близките 5-10 години?
По тази тема съм спорил много с потребителите, но всеки си има мнение по темата. Лично аз мисля, че след 10 години телефоните ще заменят текущите компютри, които ползваме. Практически те и сега могат да го направят, но няма да са толкова функционално. Поне на този етап може да кажем, че тази моя представа е в Beta версия.
Размишленията ми са базирани на това какви телефони имаше преди 10 години и какви има сега. Качваме по 2 ядра всяка година и по 1GB RAM отгоре. Представете си след 10 години какво ще е. Един телефон ще притежава всичко, което ни трябва – скорост, мощ, издръжливост, функционалност и производителност. Ще може спокойно да си редактираме документи, да играем игри и т.н. Колкото и да не им се вярва на някои хора, това е възможно и ще стане. Технологията става все по-напреднала, по-умна и в по-малки размери.
Как виждаш себе си сред новите технологии след 5-10 години?
Надявам се, че няма да изглеждам като някой новобранец, който не знае как да си включи телефона 🙂
Честно, ако продължа да се занимавам с това, което и в момента, предполагам, че ще съм отново със smart джаджата, ръчкайки някоя друга опция, пишейки ревю или ръководейки екип от директорски стол хахахах
