Защо никой, освен Тор, не може да вдигне чука Мьолнир? Много хора са си задавали този въпрос и много други са опитвали да му отговорят по какви ли не начини. Да погледнем въпроса от една по-различна гледна точка – научната.
Преди известно време видяхме ексклузивен видео клип от предстоящия филм „Отмъстителите: Ерата на Ултрон“ (Avengers: Age of Ultron), в който героите са седнали на по бира в апартамента на Тони Старк и един по един се опитват да вдигнат чука. Дори самият Тони предлага интересно предположение за това защо той не може да вдигне Мьолнир, въпреки че използва ръкавицата си, снабдена с ракетни ускорители: просто дръжката на чука разпознава отпечатъците на Тор.
ВИЖ ОЩЕ: Ревю на Huawei Ascend P7
Това наистина е интересен довод и такъв, който си заслужава да се разгледа. Все пак, според комиксите на Marvel, жителите на Асгард не са норвежки богове, а всъщност са високо технологична и силно развита извънземна цивилизация. Имайки предвид, че дори тук, на Земята, вече имаме технологии, разпознаващи отпечатъци (като сензорите на iPhone 5S и Samsung Galaxy S5), то това не е изключено като вариант и при тях. Тор обаче бърза да отбележи, че не е това, а просто Тони не е достоен. Варианта с отпечатъците също отпада и защото Стийв Роджърс (a.k.a. Капитан Америка) помръдва чука съвсем леко.
В първия филм за Тор виждаме как баща му Один (изигран от брилянтния Антъни Хопкинс), го прокужда на Земята, като прошепва няколко думи на Мьолнир, преди да хвърли и него в портала. Можем да предположим, че самият чук е високотехнологична джаджа, чиито настройки могат да се променят чрез гласови команди. Да речем, че това е така, но тук той само „задава настройка“ да не може да го вдигне никой, който не е достоен. Как обаче оръжието разбира кой е достоен и кой не? Това може да се дължи отново на високотехнологичен сензор в чука, който при хващане от даден човек да започва да изследва всичко в тялото му, което би могло да докаже че е достоен: раса, пулс, сила, дори и психическо състояние. Ако жителите на Асгард наистина са толкова силно развити, то това не е изключено. Нещо като супер sci-fi апарат за кръвно? Да речем.
Добре, до тук, да кажем, че успешно сме разгадали настройката на джаджата и начинът, по който чукът разбира кой е достоен и кой не – смарт устройство от силно развита извънземна цивилизация, работещо с гласови команди и притежаващо сензори за биологичните функции на ползвателя му. Но как Мьолнир пречи да бъде повдигнат от този, който не е достоен? Легендата разказва, че чукът на Тор е изкован от ковача Етри в ядрото на умираща звезда. Тук има две предположения – или той е измайсторен от материята, която е в центъра на неутронните звезди (тя е изключително плътна – сто трилиона грама на кубичен сантиметър), или както е според някои комикси – той е съставен от материал, наречен метал uru. Първият вариант само прави чука неимоверно тежък, което означава, че не само никой не би могъл да го помръдне, но и Земята не би могла да го издържи – той просто би потънал към центъра на нашата планета. Дори масата в хола на Тони Старк, около която всички седят, няма да го издържи, затова нека се придържаме към втората теория – материалът uru.
Според Marvel металът, наречен uru, освен че е изключително здрав, има и магически свойства (е, отново да споменем – жителите на Асгард са силно развита извънземна цивилизация, което значи, че технологиите им приличат на магия на тези, които не ги разбират). Тук трябва да споменем първият закон на Нютон: Всяко тяло запазва състоянието си на покой или на равномерно праволинейно движение дотогава, докато външна сила не го изведе от това състояние. Ключът са думите „външна сила“. Материалът uru, от който е съставен Мьолнир, има интересното свойство да излъчва така наречените гравитони – това са частици, чието съществуване учените все още се опитват да докажат. С една дума, те създават изкуствени гравитационни сили. Ако едно тяло излъчва гравитони, то това е все едно масата му да се увеличи. Сега, да речем, някой хваща чука и той веднага отчита, че човекът не е достоен. В този случай Мьолнир започва да излъчва гравитони, които увеличават масата му и той става по-тежък. Но с колко? Все пак Тони Старк опита да го повдигне с реактивна ръкавица. Тук трябва да си припомним първия закон на Нютон, който споменахме. Когато чукът стои на масата, му действат две сили – тази на тежестта му и тази на опората на масата. Двете се уравновесяват и затова той е в покой върху нея. Когато някой недостоен опита да го повдигне, то допълнителните гравитони създават точно толкова допълнителна маса, колкото да противодействат на приложената му сила от въпросния човек. Това означава, че силата, с която чукът действа на масата, остава непроменена – допълнителната сила от гравитоните е равна само на приложената от човека такава. Просто. Или не чак толкова…
Голяма част от разсъжденията по-горе са взаимствани от “The Materials Science of the Avengers” – есета за Hollywood Chemistry, написани през 2014 година от професора по физика Джим Какалиос.
