Учени от Сингапур разработиха нова система, която превръща живи хлебарки в дистанционно управляеми кибернасекоми, способни да извършват операции под вода. Тази иновация може да бъде основа за бъдещи технологии в сферата на търсенето и спасяването, както и за планетарно разузнаване.
Изследователският екип, ръководен от Хиротака Сато от Технологичния университет Нанянг, работи по създаването на биохибридни системи, които използват живи организми за контролируеми роботизирани платформи.
Мадагаскарските хлебарки, известни със своята издръжливост и способност да живеят до пет години, са избрани за проекта. Тези насекоми са подходящи за работа в неблагоприятни условия, което ги прави идеален кандидат за дългосрочни операции.
Основното предизвикателство беше, че хлебарките не могат да останат под вода за дълго време. За да се справят с този проблем, учените разработват 3D-принтирани дихателни модули, които покриват дихателните отвори на насекомите.
Вместо традиционни цилиндри за подаване на въздух, екипът използва химическа реакция между водороден пероксид и манганов диоксид, която освобождава кислород за дихателната система на хлебарката. Някои от тръбите са свързани с краката, за да се осигури пълна мобилност.
Също така, изследователите вградили контролен микрочип и миниатюрен източник на захранване в тялото на насекомото, което позволява по-добра маневреност без външни модули. Тестовете показват, че модифицираните хлебарки могат да се движат под вода до три часа, при скорости, сравними с тези на сушата.
След експериментите не е установено значително влошаване на състоянието на насекомите. Авторите на изследването подчертават, че биохибридните насекоми предлагат предимства пред традиционните роботи, като по-ниски производствени разходи и по-висока енергийна ефективност.
В бъдеще подобни технологии могат да се използват за операции по търсене и спасяване в зони на бедствия и за разузнаване в екстремни условия, включително потенциални мисии на други планети.
