Отминалата президентска кампания на Барак Обама доказа точно това – Интернет пространството предоставя една много силна комуникационна платформа, която оказва огромна роля върху резултатите в изборния ден. Германският канцлер Ангела Меркел пък усилено използва YouTube, където всяка седмица представя дневния ред на немския парламент. Никола Саркози има активен Facebook и Twitter профил. Бойко Борисов, Иван Костов, Меглена Кунева, Ахмед Доган и много други поддържат свои профили в социалните мрежи.
Поддържането на профили в социалните мрежи разбира се не е основен гарант за победа на избори или референдуми, но може да изиграе важна роля, ако към този тип комуникационен канал се подходи предпазливо и правилно. Възможността за директна комуникация крие своите рискове, но ако основното послание се определи точно и ясно, и се разпространи правилно, това би дало поле за изява на гласоподавателите да обсъждат активно темите, които ги интересуват в социалните мрежи без излишно да нападат притежателя на профила. По този начин гласоподавателите не само, че приемат посланието, но и стават част от него чрез активни коментари в Twitter и Facebook.
Представете си какъв успех щеше да има Джон Кенеди, ако беше публикувал във Facebook любимата на повечето американци рекламна кампания, с която успява да спечели президентските изборите през 1960г.
