Художествена интерпретация на повърхността на TRAPPIST-1f | Снимка: NASA / JPL-Caltech

Ето го и голямото откритие на NASA, за което вчера се проведе специална пресконференция — учените, на чело с Мишел Гилон (Michaël Gillon) от Лиежкия университет, Белгия, са открили цели седем нови земеподобни планети, които са част от една звездна система. Всички те обикалят около звездата TRAPPIST-1, намираща се на само 39 светлинни години от Земята. Работата им бе публикувана в журнала Nature. Проучването е проведено с космическия телескоп Spitzer на NASA, както и още няколко други наземни телескопа, между които TRAPPIST-South на Европейската южна обсерватория в Чили.

Интересното в случая е, че всички открити в съответната система планети, са земеподобни — това ще рече, че имат радиуси, близки до този на Земята и са с твърда повърхност. На три от тези планети пък, се смята че температурата е благоприятна за наличието на течна вода, а защо не и живот.

Планетите са обозначени съответно като TRAPPIST-1b (най-вътрешната), c, d, e, f, g и h. Ако обаче си представяте звездната система като подобна на нашата, недейте. Звездата TRAPPIST-1 е много по-малка и много по-хладна от Слънцето. Всъщност тя е звезда тип ултра-хладно джудже; големината ѝ пък е близка до тази на Юпитер. Планетите съответно обикалят много по-близо до своята звезда, оттам и зоната на обитаемост на TRAPPIST-1 се намира по-близо до светилото.

Планетите от системата TRAPPIST-1, сравнени с планетите от земната група в нашата Слънчева система | Снимка: NASA / JPL-Caltech
Планетите от системата TRAPPIST-1, сравнени с планетите от земната група в нашата Слънчева система | Снимка: NASA / JPL-Caltech

Както знаем, зоната на обитаемост е ивицата около една звезда, където температурата е нито много висока, нито много ниска, така че да позволи наличието на течна вода. За Слънцето тя се простира от орбитата на Земята до около орбитата на Марс. За TRAPPIST-1 тя обхваща орбитите на планетите TRAPPIST-1e, f и g. Чакайте обаче да прочетете на какво разстояние обикалят те около звездата!

За да могат на повърхността си тези планети да имат течна вода, те трябва, както казахме, да са доста по-близо до звездата (тъй като тя е много по-хладна от Слънцето). Най-вътрешната планета TRAPPIST-1b обикаля на около 0,011 астрономични единици (AU) от тамошното слънце. За сравнение, една астрономична единица е разстоянието между Слънцето и Земята (около 150 милиона километра). За да направи една пълна обиколка около TRAPPIST-1, на планетата b ѝ трябва само 1,51 дни, за разлика от нашите 365. Най-външната планета, TRAPPIST-1h, обикаля за около 20 дни и се намира на само 0,06 астрономични единици от звездата.

Както можете да видите от сравнението на снимката по-горе, всички новооткрити планети обикалят много близо до TRAPPIST-1. Цели четири от тях обаче са с големина, много близка до тази на Земята. Тези в зоната на обитаемост пък (e, f и g), са сериозен кандидат за по-нататъшни изследвания в сферата на астробиологията.

“Аз лично съм убеден, че ако там има биологична активност подобна на тази, която виждаме на Земята, тогава ще разберем това съвсем скоро. [Може би в рамките на десетилетие] звучи разумно.” сподели съавторът Амаури Трияуд (Amaury Triaud) от Кеймбриджкия университет.

Важно е да отбележим, че ако се намираме на повърхността на някоя от тези планети, небето ще изглежда много по-различно от това тук, на Земята. Първо, то ще зависи от състава на атмосферите, който към момента не е известен. Поради близките разстояния на орбитите и близостта до звездата обаче, на небето нещата ще изглеждат зашеметяващи — от време на време съседните планети ще се виждат преминаващи по небето точно както Луната преминава на нашия небосвод. Звездата TRAPPIST-1 пък, със своя цвят сьомга, ще носи на повърхността на планетите цели 200 пъти по-малко светлина, отколкото Слънцето доставя на нас. Освен това се смята, че някои от планетите са приливно заключени към звездата — една страна винаги гледа към светилото и там е вечен ден.

Поради интересната структура на планетната система TRAPPIST-1, учените са въодушевени от откритието. Смята се, че планетите от обитаемата зона на звездата са сериозни кандидати за извънземен живот, бил той комплексен или бактериален. За да разберем повече обаче, ще трябва да почакаме — поне докато бъде изстрелян космическия телекоп James Webb през октомври 2018 година. Той ще бъде много по-мощен от Hubble и Kepler, и да се надяваме, ще ни позволи да изследваме по-задълбочено атмосферите на тези планети, отговаряйки на някои много важни въпроси.