Според хипотезите на учени, повърхността на Червената планета някога е била доста по-синя, отколкото някога сме си представяли. Смята се, че преди милиарди години Марс е била планета, приличаща доста на Земята по това, че там е имало не само течаща вода, а може би дори океани. Ново проучване цели да даде приблизителна оценка на това колко точно вода е имало на повърхността на Марс, така че това да издълбае наблюдаваните там долини и предполагаеми речни корита.
Проучването е публикувано в журнала Nature Communications и е водено от професора по география в университета в Северен Илинойс, Уей Луо.
Според Луо, за да може повърхността на Марс, която виждаме сега, да бъде оформена по този начин, там е трябвало да има не само много вода, но и активен хидроложки цикъл — вероятно голям океан, от който водата да се изпарява, след което да се извалява на сушата и така да влияе на релефа.
„Най-консервативните ни оценки за глобалния обем на мрежите в марсианските долини и общото количество вода, необходими за оформянето на тези долини, са поне 10 пъти по-големи от повечето предишни оценки“, казва Луо.
Според оценки от различни мисии, долините на Марс са на възраст около 3 милиарда години. Това ще рече, че преди толкова време на Червената планета е възможно да е имало много повече вода, отколкото до сега сме предполагали. Графиката по-горе показва предположенията на Луо за повърхността в ранната история на планетата.
Различни хипотези предполагат, че някога Марс може би е била планета с огромни океани, а защо не и живот (доказателства за който все още търсим). Проучването на Луо и колеги е още едно такова, показващо евентуалното наличние на огромна водна мрежа с активни хидроложки процеси.
