Преди да ви разкажа за G2-ката искам да разберете защо го избрах и как протече този процес. Имайте предвид, че най-важното нещо при избор на нов телефон е това, от което имате нужда и какво сте готови да жертвате, за да го имате. Пределно е ясно на всеки, който наистина разбира от устройства, че няма как да имаш абсолютно всичко в един телефон. Няма перфектен смартфон, няма “The ultimate gadget” или iPhone „Swiss ArmyKnife Edition“ от Victorinox…
За да е информативна статията ми, се погрижих да съм свеж и в добро настроение, за което изпих една Coca Cola и се фокусирах.
Първото нещо, което трябваше да разбера при търсенето на нов телефон е за какво ще го ползвам. Старият ми телефон е iPhone 4S, който има малък и удобен за ползване корпус, както и страхотна камера. Бърз е и много лесен за употреба – благодаря ти Apple! Това беше и причината да го ползвам. Обичам да снимам, а няма как да нося големия и тежък фотоапарат в мен през цялото време. Имах нужда от камерафон, който да снима бързо, да има сериозно количество опции и възможности за подобряване на снимките. За жалост iPhone няма достатъчно режими за снимане и, въпреки качествените снимки, осъзнах, че е време да заменя устройството си.
[cquote]КАКВО БИХ ПОЖЕРТВАЛ, ЗА ДА ИМАМ ПЕРФЕКТЕН КАМЕРАФОН И КАКВО НЕ БИХ?[/cquote]
Всички топ предложения на пазара имаха сериозни камери, но бяха значително по-големи от iPhone. Това определено би намалило комфорта при използването на камерафона. Sony Xperia Z1 компенсира големия си размер с удобен специален бутон за снимане и защити, които биха помогнали да снимам дори под вода. Nokia Lumia 1020 има 41-мегапикселов сензор, удивителна стабилизация и бутон за снимане.
Защо не избрах Nokia?
Реших, че все още не е дошъл моментът, в който да избера Windows Phone, въпреки страхотното развитие на системата в последните 12 месеца. Платформата все още не притежава достатъчно приложения, които да се съревновават с iOS & Android. iPhone 5S е страхотен телефон с уникална операционна система и огромен брой приложения, но камерата отново не разполага с достатъчно опции. Великолепната опция за slow-mo е перфектна нова функция, но отново…iOS налага ограничение относно ползването й. С две думи slow-mo може да бъде използван само на iPhone 5S. Да не говорим за извратената цена, на която се продава телефонът.
След това разгледах LG G2, който ме впечатли веднага с визуалните си предимства при дизайна и изработката. Определено не може да се сравни с металния корпус на HTC One и iPhone, но G2 ме грабна с удобно позиционираните на гърба бутони, тънката лайсна и феноменалния edge-to-edge дизайн. Спецификациите му са като на останалите топ Android устройства, като едно съществено предимство за мен бе оптичната стабилизация на камерата. Веднага се захванах със сравнения между всички телефони, които проучвах. Определено при тестовете на камерата G2 ме впечатли с невероятните снимки на светло, които направи (галерия със снимки може да видите по надолу). Бързото заснемане на кадрите, нищожният шум и качественото представени цветове бяха част от силните страни на телефона, които забелязах на момента. Държа камерафонът ми да прави добри макро снимки на светло и стандартни лендскейп изображения, когато съм в природата. Въпреки че няма да снимам на тъмно, или поне не основно, реших да тествам и нощните снимки. Определено бях шахматиран. Телефонът се справи чудесно, като благодарение на OIS снимките бяха ясни и добре фокусирани.
Оптималният тест бе снимка на греещата луна зад клоните на едно дърво, което бе осветено само от една малка улична лампа:
Снимките със светкавица също бяха на ниво, въпреки че не бяха на това на iPhone 5S и неговите два LED диода.
Е, направих своя избор, като за него допринесе и цената. За мен LG G2 е най-силният Android смартфон на пазара – перфектен за работа, както и за моя джоб. LG ни показват, че за да имаш топ устройство не е нужно да имаш връзка с Бил Гейтс или Тим Кук…
Когато закупих телефончето се зарових в него, както всеки фен би направил. Видях безбройните функции, за които се радвам, че LG тактично отмъкнаха от Samsung. Те ме вдъхновиха да приема телефона като нещо повече от камера с 3G. Явно по съседски, но приликата в софтуерните благини на G2 спрямо S4 на Samsung нe e малкa. Като започнем от Smart Screen, която следи очите ти дали зяпат в екрана и съответно не го затъмнява, минем през Smart Video, която спира на пауза видеото докато не гледате телефона си в „очите“ и стигнем до интерфейса на камерата и дори картинките, с които се изобразяват опциите за снимане. Всичко това води на мисълта, че липсва иновация, но не, не е точно така. Работата с LG G2 е много по-приятна, отколкото тази със Samsung Galaxy S4. Не зная дали това се дължи на начина, по който LG е интегрирала тези възможности или заради останалите хубави черти на системата.
Новият ми телефон е удобен, дава ми свобода да използвам Android както си пожелая, без нуждата от Custom ROM. Мултитаскингът е безупречен и не се притеснявам, че някое приложение няма да е готово за употреба, когато ми е нужно. Хардуерът е на най-високо ниво и всичко, което може да предложи екосистемата от приложения на Google лети свободно на 1080p екрана, който изпълва корпуса, без да е неудобен за размерите си.
Големината на G2 е почти идентична с тази на Galaxy S4 и S3, въпреки че той има по-голям екран. Този телефон-дисплей просто приляга удобно и позволява работа дори и с една ръка. Звукът е великолепен, което ми помага много, когато се движа в градския транспорт и имам нужда да се отдалеча от шума на големия град. Имам камера, която задоволява всяка моя нужда, както на хардуерно, така и на софтуерно ниво. Снимам във всички условия безпроблемно, като 13-мегапикселовата камера дава живот на всяко изображение, дори и на тези, които са заснети на тъмно. Мога да разчитам, че когато имам нужда да запечатам хубавите моменти в живота, които често изненадват без подготовка, ще мога просто да извадя G2 и с един бутон да уловя момента.
През този един месец свикнах и на една нова глезотийка, която до сега бях свикнал да виждам в смартфони като Note 2 и Note 3 – страхотен живот на батерията. Ползването на телефона, дори от хиперактивни хора като мен, не доведе до бързо падане на батерията. Зареждам си телефона на два дни веднъж, което определено не мога да кажа, че е малко. Ползвам телефона с 3G, максимална осветеност на екрана, но това определено се търпи добре от корейския шампион. Кой не би бил доволен от това предимство?
Прилагам галерия със снимки, които направих благодарение на LG G2:
Архив с оригиналните изображения в пълна резолюция:
Заключение:
Аз съм Олег Петров и съм щастлив с моя LG G2.
