Това интервю с Норийн Бийман, изпълнителен директор на Brinker Capital, е преведено от вестник The New York Times.
Когато порастваше, беше ли лидер?
Аз съм най-голямата от четири сестри, които разчитаха на мен за ежедневието си. Поправях неща и организирах останалите. Бях в ученическия съвет в училище, представител на класа си всяка година, а в дванадесети клас ме избраха за представител на випуска. Имаше хора, които имаха своите проблеми и ги споделяха с мен, за да им помогна. Но на други не им харесваше факта, че заемах този пост.
Какви уроци научи?
Никого не харесва хората, които печелят всеки избор и получават цялата акредитация. Затова се научих, че не можеш да бъдеш президент на всеки клуб. Понякога е по-добре просто да оставиш друг човек да ръководи, а ти да му помагаш. Така има повече съдействие.
Как стигна до тях?
Сестрите ми споделяха какво се случва с мен. Няма голяма разлика във възрастите ни, затова те ме информираха за важните неща в училище. Казваха: „Наистина? Това не е добра идея. Може би, ако спреш и се замислиш, ще чуеш какво мислят и останалите…“
Какви важни уроци научи от кариерата си?
Провалът е най-добрият подарък, който някого може да ти направи. Бях финансов мениджър в Brinker [инвестиционна къща], когато сключих една огромна сделка на думи, но без договор. Казах на шефа, започнахме да работим, а клиентът се отказа в последния момент. До тогава всички си мислеха, че аз никога не правя глупости. Трябваше да ме уволнят.
Загубих реномето си сред колегите в Brinker. Прекарах 12 години в компанията, а изведнъж сякаш отново започвах от нулата. Но продължих да работя наистина усилено, за да стана първенка. Трябваше да сключвам много сделки — а не съм натурално добра в сключването на сделки. Наложи се да се науча как се прави и точно затова днес имам тези търговски умения у себе си.
Колегите още се шегуват с онази сделка. Питат ме: „Ей, спомняш ли си, когато направи онзи гаф?“.
Какво друго научи?
Понеже прекарах толкова много време, мислейки върху нещата, трябваше внимателно да изкомуникирам какво очаквам от останалите. Напоследък пиша повече вътрешни бележки към екипа, отколкото писах преди. Това ми дава сигурност, че колегите разбират какво правим и каква е причината да го правим.
Научих и много за стойността на това да слушаш останалите — да си изцяло съзнателен във всеки разговор. И да не бързам. Имам склонност да избързвам, защото обичам, когато нещата стават веднага. Но трябва да си поставям реалистични цели и очаквания както за мен, така и за екипа ми. Просто трябва да усетиш хората, вместо да им налагаш собствените си представи. Имам силна личност и знам, че понякога се налагам, затова много внимавам кога го правя.
Когато стана директор, работата беше ли различна от това, което очакваше?
Трябва да вникваш в идеите на хората си, които винаги имат какво да кажат. Дори ако 25 процента от нещата са празни приказки, трябва да слушаш. Аз съм доста разговорлива. Но ето, че попадам в една стая, изпълнена с умни и предприемчиви хора, всеки от които иска да изкаже своята гледна точка. Затова започнах да мълча, да слушам и да ангажирам всеки на масата в дискусията.
Разкажи ни за културата в твоята компания.
Едно от нещата е да има отчетливост. Правим всичко възможно, за да предоставим шансове за успехи на всеки. Но, ако не постигаш своите резултати, ще трябва да поговорим и да разберем какъв е проблемът. Защото трябва да изпълняваш и твоята част от сделката. Понякога наемаме хора, които не пасват на корпоративната ни култура, защото не са привърженици на отчетливостта. Да, всички правим грешки. Това е животът. Но нека не ги повтаряме. Мантрата ни е: „Открий го, поправи го, предотврати го.“
Как наемаш хора? Какви въпроси задаваш?
Повече ме интересуват въпросите, които кандидатът ще зададе на мен. Първо, това ми казва дали се интересува от позицията. Второ, така проличава дали е достатъчно запознат с нещата, които тепърва предстои да научи за занаята. Искам да знам какви книги четат. Някои хора не обичат да четат книги; уважавам и този избор. Но тогава какви вестници четат? Списания? Четенето показва, че кандидатът има интерес и обича да се учи. А аз искам да работя с хора, които имат интелектуален глад към знанията и искрено любопитство към непознатото.
В света, в който живеем днес, ако човек не се учи, започва да изостава от другите. Прекалено много неща се случват всеки ден. Никога не мога да знам всичко, което става около мен, затова искам да знам доколко останалите са способни да ми помогнат и да ме информират за новостите.
Какви съвети би дала на хората, които искат по-добра кариера?
Едно от нещата, които постоянно казвам на служителите ни, е че трябва да работиш като за двама, преди да се издигнеш на следващото ниво. Трябва да свършиш работата си наистина добре, преди да се обърнеш към шефа и да кажеш: „Искам повишение.“
Затова вършете си работата с желание и упоритост. Подхващайте свободните инициативи и задачи, които останалите във фирмата избягват. И винаги гледайте хората в очите, когато ги поздравявате за добър ден. Дръжте главата си изправена. Стиснете ръката им с енергия. Бъдете малко безстрашни и куражливи. И не се влечете толкова от парите или титлата, която носите. Важно е преживяното и наученото.
