Първата тема, с която започваме поредицата „На прицел“ е избрана неслучайно. В поредицата ще четете нашето лично и професионално мнение за наболели проблеми или пък просто ще коментираме всичко, което ни е направило впечатление от света на комуникациите и технологиите.
Ако под понятието „комуникация“ преди време се е разбирало общуването чрез символи и картини върху камък и стена, то днес това разбиране трябва да бъде променено. Хората, обстановката, изискванията към комуникацията, към адресанта и адресата се променят. А когато има нови изисквания, промяната не е препоръчителна, а задължителна.
Технологиите се развиха ужасно много през последните 5 години. Ако преди тези години „умните устройства“ бяха само за технологичните маниаци, то те са сега се превърнаха в нужда на съвременния човек. Технологичното развитие наложи на няколко групи хора да излязат от черупката на „специалистите“ и да предложат тези постижения и на обикновения потребител. Така се получи една мания по технологиите и използването им като продължение на естествените функции на човешкото тяло. Първа затова се погрижи компанията-грях Apple. Грешна ли е Apple заради опростяването на технологиите и образуването на достъпни за обикновения човек такива?
Новата комуникация предразполага към още общуване, още споделяне, още проучване и изучаване на новото. Кои са новите комуникации? Това са всички символи, знаци, мимики, действия и жестове на тялото, показани чрез FaceTime, например. Каналът на общуване се е променил, комуникаторите са променени, аудиторията, съобщенията и ефективността на комуникацията са нови и различни. Това изисква определена адаптация от страна на социалното животно (Елиът Арънсън), наречено човек.
Всичко това изискват и започнаха да го изискват смарт устройствата. Комуникацията вече не се осъществява само от хора. Тя се осъществява от хора и машини. Често човекът говори на машините, а те все по-ясно го разбират. Гласовият асистент на Apple – Siri разбира перфектно какво искате да знаете и ви предоставя търсената информация. Всеки път когато кажете „Здравей“ на Siri, вие изпращате запитване към сървърите на Apple, които обработват запитването и изпращат обратно отговор. Точно както когато се обадите на кол център.
Цялата комуникационна верига и промяната по нея посочва ясно, че ние, съвременните комуникатори, имаме нужда от нови канали за общуване. Ние имаме нужда от естествени продължения на нашето тяло и нервна система, ние изпитваме нуждата да се свързваме, ние искаме повече. Точно заради това слоганите на VIVACOM и Мтел гласят: „Всичко, което ни свързва“ и „Повече за теб“. Технологиите разбират нашите нужди и отговарят на тях, може би по-добре от друг човек.
Можем просто и ясно да кажем на един човек какво представлява смартфон. Можем да му кажем, че това е телефон с разширени възможности. Но това ще е лъжа. Тези устройства се наричат Feature Phones (телефони с екстри). Можем да му кажем, че това е всеки телефон, който има операционна система, RAM памет, процесор, тъчскрийн дисплей, NFC технология и този път няма да излъжем, но отново няма да сме акуратни. Това, от което се интересуват обикновените смарт потребители са именно приложенията. Точно заради това някои операционни системи не успяват да се наложат – просто за тях няма достатъчно разработчици, които да пишат приложения. Най-развитите и използвани, разбира се, са тази на Apple – iOS и тази на Google – Android.
Какво щяха да бъдат нашите високотехнологични устройства без приложения? За какво щяхме да ги използваме?
Приложенията са комуникация и нищо повече. Всяка една секунда вие интерактивно комуникирате с приложенията на смартфона и таблета си. Вие не играете игри, не рисувате човечета, не проверявате календара си, не разглеждате Facebook профила си – вие комуникирате.
Апликациите са естественото удължение на нашето тяло и ум. Те вършат всичко между нас. Те ни напомнят, че имаме среща, помагат ни да рисуваме по-добре в Note, развиват въображението ни, помагат ни да пишем по-бързо, държат ни винаги информирани, споделят вместо нас нашите мисли в социалните мрежи и помагат да комуникираме по-бързо и по-лесно. Проучвания в САЩ показват, че американските тийнейджъри предпочитат писмената комуникация чрез текстови съобщения, отколкото разговорите лице-в-лице. Основната идея е, че ние бавно, но сигурно се връщаме към ерата на писмената комуникация. Нищо казано не е важно, ако не е написано. Доказателствата винаги са писмени, а не устни. Писмената електронна комуникация е по-лесна, по-удобна и по-бърза. Тя е всичко, което иска новото информационно поколение.
Ние достигнахме такава технологична епоха, където хардуерът вече не е важен. Видяхме двуядрени процесори, видяхме и четириядрени, 2GB RAM памет, 128 GB вградена памет, NFC възможности, безжично зареждане, но всички топ производители започнаха да се фокусират предимно върху софтуерните предимства на устройствата. Почти всички функции, по които се захласват Samsung Galaxy S III потребителите са софтуерни, а не хардуерни. Потребителите имат нови изисквания. Те искат да допрат телефона си с този на човека до тях и да получат цялата информация, от която се нуждаят. И производителите знаят това.
Както казахме, комуникацията вече не се извършва само и единствено от хора. Всеки път, когато разглеждате магазините за приложения и натиснете бутона „Инсталирай“, вие добавяте нова функция към смартфона си, добавяте нова функция и към своето тяло, ум и цялостно съществуване. Когато сваляте приложения, вашият смартфон комуникира ефективно със сървърите на Google, например, за да ви предостави точния брой килобайти, нужни за вашето усъвършенстване.
Точно поради тези причини трябва да разглеждаме приложенията като отделна част от смарт устройствата. Те имат собствен програмиран ум, който работи за вас. Те допълват и запълват липсващите частици от вас и след това ги усъвършенстват. Instagram е просто приложение, една социална мрежа, но кара над 50 милиона потребители всекидневно да споделят живота си чрез снимки. Facebook е просто приложение, просто сайт, но се превърна в онлайн дрога за всички.
Трябва ли да се страхуваме от новата комуникация? Повечето потребители се плашат от новите технологии и изискванията им. Плашат се от информацията, която Google и Facebook складират за тях и техния личен живот и след това я използват, за да персонализират съдържанието, което достига до тях. Плашат се от възможността някой друг да прочете цялата им комуникация с други хора. Те дори се плашат и от споделянето на информацията, която идва от сървърите на Google и Apple , можеща да разкрие истинските им интереси и желания.
Нужно ли е? Новата комуникация не е задължителна, но е наложителна. Еволюционният процес на модерната комуникация изисква от нас да споделяме, за да получаваме. Тя изисква от нас информация, за да ни даде полезна такава. И в това няма нищо страшно. Страшното идва, когато ние самите не знаем какво искаме. Тогава дори машините няма да могат да отговорят на запитването, защото то ще е празно.
*За целите на тази публикация бяха използвани материали, идеи и теории на Маршал Маклуън. Материалите и вдъхновението за тях бяха предоставени със съдействието на доц. д-р Милена Цветкова, преподавател във Факултета по Журналистика и масова комуникация към Софийски Университет.
