рочитайки статията за индиго децата на колежката Светла Цончева, нямаше как да не изразя мнение. Занимавайки се с наука (по-конкретно астрономия, но все пак), аз лично съм човек, който мисли скептично. Честно да си кажа, никога не съм вярвал в тези и други подобни паранормални твърдения, езотерика, астрология и псевдонаука. Няма как обаче човек да не се замисли, щом прочете нещо подобно. Все пак, във всяко нещо има зрънце истина – или поне така казват. Не ме разбирайте погрешно – статията ми хареса, изключително добре е написана и кара човек да се замисли. Точно затова и сега четете тези редове.
Първото нещо, което искам да спомена, е аурата. Идеята произхожда от източните религии, главно будизъм, и представлява „излъчването“ на тялото на човек, животно, предмет или божество, което външно „показва“ душата, духа на въпросния субект. Според вярванията, тя може да се променя по големина и цвят в зависимост от настроението на човек или неговото моментно състояние.
Няма научно доказано съществуване на такава аура у хората или каквото и да било друго. Разбира се, не отричам и съществуването й на сто процента. Нека кажем просто, че докато някой не покаже тази аура и тя се види от всички, то това дали я има или не остава спекулация. Има много различни твърдения за съществуването на аури, между които и такива на хора с ампутирани крайници, които твърдят, че все още ги усещат, все едно са там. На такива хора са правени какви ли не тестове, ядрено-магнитни резонанси и така нататък, но нищо не е доказано. Единственото, което е сигурно може би, е, че това „въобразяване“ [rquote]Аурата все още е нещо, което науката по никакъв начин не може да докаже[/rquote]при тези хора е на психична основа. Травмата от загубен крайник трудно се възприема от човек.
Научно погледнато, аурата може да бъде свързана и с още нещо. Излъчването на тялото на човек (и всяко друго животно) в електромагнитния спектър. Светлината е електромагнитна вълна. Всяко тяло излъчва светлина, било то собствена (като при звездите) или отразена като планетите, луните, мъглявините и всяко едно тяло, което не е абсолютно черно (абсолютно черно тяло е такова тяло, което поглъща всички възможни цветове от спектъра и не отразява никаква светлина. Това е идеализиран модел на тяло от термодинамиката). Та, казахме, че дори и човек излъчва такава светлина. Разбира се, тя не е видима, а е по-скоро в инфрачервения спектър. Правейки скенер на човек, се вижда коя част от тялото каква светлина излъчва – по-топлите части от тялото излъчват в жълто и червено; по-студените отиват към виолетово и синьо.
Та така, ако някой ми каже – да, това е аурата, в този случай съм склонен да се съглася. Все пак, не случайно на човек, който се държи лошо и дръпнато към вас, му се казва, че е студен, хаха…
Всички хора използват и двете полукълба на мозъка си. Няма как да се ползва само едното. Просто при някои едното работи по-силно, по-отчетливо. Това се определя главно от това коя ръка използва човек. Лявата страна от тялото се управлява от дясното полукълбо и обратно. Аз съм левичар и би трябвало дясното ми полукълбо да е по-силно работещо, ако мога така да се изразя. Но в това няма нищо паранормално. Просто биология.
[lquote]Физически погледнато, левитацията не е нищо ново в света на науката.[/lquote]От биологията скачаме във физиката. Могат ли хората да левитират и да минават през стени? Нека тук, заедно с това, да разгледаме и възможността за предсказване на бъдещето.
Магнитното взаимодействие между телата може да направи така, че привличането и отблъскването между тях да се балансират. Може би сте виждали това в клиповете, показващи левитацията на топка над електромагнит. Що се отнася до хората обаче мога да кажа само едно – трябват ви или много интересни дрехи/обувки, или нещо друго, закачено за вас, за да можете да левитирате. Няма да стане самостоятелно, колкото и да медитирате. И дори и с някакви прибори, закачени за тялото ви, пак ще ви е необходим доста голям електромагнит, който да вдигне цялата ви тежест (може би не чак толкова силен, колкото тези в CERN, които се ползват за ускоряване на частици, но все пак). Другият вариант е да се използват изключително силни магнитни полета, които могат да повлияят на човешкото тяло, но такива по-скоро биха ви убили.
Минаване през стени? Материята е съставена от атоми, а те от своя страна от протони, неутрони и електрони. Практически погледнато, няма как твърда материя да преминава през твърда материя, тъй като силното ядрено взаимодействие (това, което държи структурата на атомите здрава и цяла) не го позволява. Просто науката и опитът го доказват. Както се казва, дори когато сядате на стол, вие реално никога не докосвате стола, защото атомите на вашето тяло си взаимодействат с тези на стола и се отблъскват едни от други. Ако не беше така, какво би станало? Материята би се сляла. Нямаше да съществуват отделни частици, различни химични елементи… обобщено с една дума – вселената нямаше да съществува, тъй като след Големия взрив материята нямаше изобщо да се раздели на отделни частици.
Възможността за предсказване на бъдещето е нещо, което много гледачки, врачки и шарлатани си приписват. В основата му е да кажеш на човек това, което иска да чуе или точно обратното (за да вземе живота си в ръце). Има много доказани разобличени шарлатани, които показват уменията си пред публика. Към тях спадат и тези, които могат да говорят с мъртвите. Тяхната практика е да изберат произволен човек от публиката и да започнат да го разпитват индиректно [rquote]Могат ли гледачките, врачките и шарлатаните наистина да виждат бъдещето?[/rquote]- „Вие имате починал роднина.“ Ами, да! Съжалявам, но кой няма? „Той е бил много близък ваш роднина.“ Тук шансът да уцели според мен е около 70%. Все има някой, който да не се разбира с членове от семейството си. От там, по метода на изключването може да се разберат много неща за на практика непознат човек, карайки го да вярва в нещо подобно. Тук обаче няма да задълбаваме. Четенето на затворени книги пък също е от нещата, които не са доказани и реално не мисля, че има начин, по който би могло да се случи. Ако някой реши да го демонстрира, първо се уверете, че няма как преди това да се е докосвал до издание на тази книга. Но и да направите това също на практика е невъзможно.
Сега ще цитирам колежката – „Макар и не научно потвърдена, […] идеята носи значителни приходи“. Разбира се, че носи приходи. Техниката, използвана за „изследване“ на такива деца, е на принципа на Ефекта на Форер. Това е вид начин за манипулация и твърди, че хората дават висока оценка за точността на описания на своя характер, за които описания им се казва, че са написани лично за тях. Всеки човек е склонен да повярва на нещо, когато му се каже „Това все едно за теб е писано!“ Това се отнася и за астрологията и зодиите, но там няма да задълбаваме – няма общо с темата сега, а е и изключително тежка за разискване тема.
Що се отнася до синестезията, то тя е съвсем нормално състояние на ума. От гръцки думата означава „смесено възприятие“. Има много хора със синестезия – хора, които твърдят, че виждат музиката като цветове, в ума им цифрите и буквите са с определени цветове, приписват форми на нематериални неща. Това е напълно нормално и съм сигурен, че всички от вас познават поне по един такъв човек. Аз знам, че познавам дори и повече. Както казахме, това е нещо съвсем нормално. Най-често се проявява в детството, като това състояние на ума помага на индивида да възприеме по-лесно заобикалящия го свят, помага му да учи и запомня неща и така нататък. И с това спираме дотук.
Твърдението за това, че индиго деца са заразявани със СПИН… не мисля да отделяме време на това. Заразявайки умишлено човек със ХИВ/СПИН е наказуемо и подлежи на… съд? Всички помним какво стана с медиците ни в Либия, след като имаше твърдения, че са заразявали пациенти със СПИН. За индиго децата и заразяването им със СПИН отиваме право в посока конспирации, незаконни изследвания, тайни общества и така нататък. Тук не му е мястото. В кръвните им проби били поставяни ракови клетки? Нека запознатите с медицина кажат от какво значение е поставянето на (чужди) ракови клетки в епруветка с нечия кръв. Тук не мога да изразя мнение.
[cquote]А какво можем да кажем за извънземните?[/cquote]
Извънземни. От научна гледна точка, при толкова огромна вселена, с толкова много галактики (между 100 и 200 милиарда) и толкова много звезди във всяка една (само в Млечния път има между 100 и 400 милиарда, а нашата галактика е малка)… Ако приблизително на всяка една от тези звезди се пада по една планета (а според последни изследвания са по няколко), то какъв е шансът не само нашата планета да е обитаема? Статистически погледнато е голям. Но и това е дълга тема, чието място не е тук. С една дума – да, аз вярвам в съществуването на извънземни форми на живот. Били те интелигентни или микроорганизми, животни и така нататък. Вселената би било едно огромно, студено и самотно място, ако сме сами, както се казва. Съществуването на извънземни раси сред нас обаче (и другите подобни твърдения) също спадат към нещата, които първо някой трябва да ми ги покаже, за да повярвам.
Стигаме и до любимата ми част, с което и смятам да приключим. Астрономия. Избухването на Слънцето и изчезването на Луната.
Научно погледнато, краят на живота на нашата звезда ще настъпи, когато ядреното й гориво се изчерпи. Тогава тя ще се издуе горе-долу до около орбитата на Марс, след което ще избухне, образувайки планетарна мъглявина. След това от Слънцето ще остане само едно компактно, бяло джудже, което бавно ще изстине. Но това няма да стане в близките 5 милиарда години. Според изследвания на астрономи и физици, и то още преди години, толкова остава до края на живота на Слънцето. Това е неоспорим факт, доказан чрез научни изследвания. Звездите са изключително стабилни в дългосрочен план космически тела. Стабилността им се крепи на равновесието между гравитационната сила (една от четирите фундаментални сили) и вътрешното налягане. Гравитационната сила е най-значимата и силно действаща сила в макро света, ако щете и изобщо на космическо ниво. Тя държи вселената цяла и стабилна, не може просто така да откаже и всичко да рухне. Невъзможно е.
Колкото до Луната – системата Земя-Луна също е стабилна. Луната няма как просто да изчезне. В следствие на приливната дисипация тя се отдалечава от Земята. Поради това скоростта на въртене на планетата намалява и за да се компенсира в цялостта на системата Земя-Луна, Луната евентуално може да се приближи, в следствие силите на взаимодействие. Пример за това е въртящ се фигурист, всички знаете – когато отдалечи ръцете си от тялото, започва да се върти по-бавно, а когато ги приближи, въртенето става по-бързо. Гравитация. Оттук изхождаме с две предположения:
Да, едно от тези две неща ще се случи, но ако се случи, това ще е след милиони, дори милиарди години. Така че няма от какво да се притеснявате – ще има още дълго време да си гледате пълнолуния. И вие, та и пра-пра-пра-правнуците ви след вас.
В заключение ще кажа само едно – не отричам нищо от казаното в статията за децата индиго (освен може би изчезването на Слънцето и Луната). Просто нищо от това не е доказано. Логиката и здравият разум сочат обратното и аз лично, мислейки рационално, съм склонен да се опра на науката.
Начална снимка: Cameron Gray
