Между живите организми на света хората сме късметлии – за еднодневките и някои годишни растения 70 години може би изглеждат като цяла вечност. Въпреки това има някои същества, за които ние сме просто мигновено и досадно примигване.
Джонатон е гигантска костенурка от Сейшелските острови (Aldabrachelys gigantea), живееща на остров Света Елена, и все още живуркаща си на предполагаемата възраст от поне 182 години. Това го прави може би най-старото животно, а нищо чудно и най-старото гръбначно на планетата, живеещо в момента. Въпреки че това не е потвърдено, Джонатон е бил напълно пораснал още през 1880-та и се знае, че гигантските костенурки живеят поне по 188 години.
Смята се обаче, че има по-стари живи организми някъде там из дивото, освен гигантски костенурки на безлюдни острови, които нямат естествени врагове. Един от претендентите за най-старо животно, редом до Джонатон, идва от Нова Зеландия. Това са два вида туатари (Sphenodon punctatus и S. guntheri). Те са стари по друг начин – характеристиките на вида не са се променили от 220 милиона насам. Все пак никой не знае колко дълго живеят индивидите от този вид. Един мъжки туатара е започнал да се размножава едва на 110 години, а се смята, че ако им се даде шанс, могат да живеят и до 200.
В океаните някои организми могат да живеят по-дълго. Красивите корали от тропическите рифове понякога надхвърлят 400 години, но дълбоководните черни корали са друго нещо. Най-старият от вида Leiopathes е на 4265 години. Давайки си сметка обаче, че по-голямата част от морското дъно е неизследвано, най-вероятно има и по-стари от този.
Някои изследвания сочат, че антарктическите гъби могат да са на повече от 10 000 години. След като нямат мозък и нервна система, може би времето минава по-бързо за тях. Въпреки това тези мнения са базирани на изучаване на бързината на растежа.
Растенията обаче бият животните. Най-старото дърво е вид осилест бор (Pinus longeva), който на 5064 години има преднина от 200 години пред най-близките си претенденти.
Някои растения обаче са намерили по-добър начин за живот – клоналните растителни организми се формират от генетично идентични екземпляри. Най-често са свързани помежду си чрез коренната система, отделните части може да гният и умират, но целият организъм да оцелее. Отвън изглеждат като група отделни дървета, но всъщност е едно-единствено, с общи корени. Най-екстремният случай, откриван досега, е вид трепетлика (Populus tremuloides) в Юта. Дадено й е името Пандо и се смята, че целият организъм е на възраст 80 000 години. Както казват работещите в Националния Парк там: „Трепетликите са толкова различни, че по-добре да не мислим за тях като за дървета. Група трепетлики всъщност е един огромен организъм, а главната жива сила е под земята.“
Може би смятате, че това е мамене – ако никое стебло не живее повече от няколкостотин години, дали това си е същият организъм? Е, все пак и клетките във вашето тяло също умират и се подменят от други. Фактът е, че клетките ви сега са различни от тези, които сте имали, когато сте били на 12 години, и това не ви прави друг човек. Това не е най-добрата аналогия, но върши работа и обяснява защо Пандо се смята за най-старото живо растения на планетата, въпреки че индивидуални части от него са доста млади. Ако не ви се занимава да правите ДНК тестове, една колония може да бъде разпозната по това кога падат листата й и тези на околните дървета.
Трепетликата Пандо също е и най-тежкият организъм на планетата – цели 6000 тона! Само че гъбените колонии може и да са претенденти за мястото на най-стари. Трудно се определя възрастта на клоналните дървета, а гъбите са още по-трудни. Въпреки че най-точните измервания за голямата Armillaria bulbosa са 1500 години, съществуват спекулации, че някои колонии от вида може и да са по-стари дори и от Пандо.
Когато търсим най-старото живо същество на планетата трябва да вземем под внимание и това дали искаме то да е функционирало през цялото време. Стари семена, стояли замразени за повече от 30 000 години, са посадени и израснали в напълно функциониращи растения.[rquote]Някои от тези организми са безумно стари[/rquote]
В крайна сметка обаче най-добрите в оцеляването са по-малко интересните бактерии. Имайки умението да изключват всичките си жизнени функции, докато чакат за вода или топлина, някои такива са открити да оцеляват повече, отколкото си представяте.
За своя докторат д-р Брайън Шуберт от университета в Бингамтън е съживил бактерии от вида Dunaliella, които са били заровени в сол в Долината на Смъртта повече от 34 000 години. Да, това отново е по-малко от възрастта на Пандо, но спорни мнения сочат към още по-фрапантни случаи на съживяване на такива бактерии – един от тях е за 250 милиона години! Дали това е истина е трудно да се разбере, защото е достатъчно странно, че организъм може да живее 30 000 години, да не говорим за десет пъти повече. Изобщо не знаем как се предпазват от неизбежния ДНК разпад. Още – бактерии от Сибирската тундра изглежда може би са оцелели (без да изключват жизнените си функции) половин милион години.
И накрая нека кажем няколко думи и за „безсмъртните“ медузи. Сигурно сте чували за Turritopsis dohrnii. По думите на учените, които са я открили, тя „е избягала от смъртта и е постигнала потенциално безсмъртие“ като някак си се връща в стадии на полип. Въпреки това е много малко вероятно някоя медуза да е доживяла до възрастта на Джонатон или пък на Пандо. Те имат прекалено много естествени врагове във водата, които просто им пречат да се възстановят стотиците или хиляди необходими пъти, за да са на първо място в тази странна надпревара.
