Снимка: Транспортерът от Star Trek

Една от пречките за телепортацията наскоро беше преодоляна чрез опити за обмяна на квантова информация между два обекта, разделени на разстояние. Е, доста далеч сме от това, което виждаме в научнофантастичните филми, но засилва вярата ни в теорията на квантовото заплитане (вечната връзка между две или повече субатомни частици. Ако нещо се случи с едната от тях, то друго нещо се случва с другата – те са неразривно свързани) – една от най-спорните теории в модерната физика. Все пак може да помогне в създаването на квантов компютър.

Някои субатомни частици винаги съществуват по двойки. Например, два електрона могат да имат различни посоки на въртене. На пръв поглед в това няма нищо лошо, но се създава парадокс – ако направите така, че да се промени посоката на въртене на едната от тези две частици, според теорията на заплитането, другата частица веднага ще отговори на промените и ще се случи така, че винаги двете да останат с обратни посоки на въртене.

Но щом двете частици са на разстояние една от друга, това значи, че по някакъв начин информацията се предава от едната на другата мигновено бързо – по-бързо от скоростта на светлината. Айнщайн назовава тази идея с името “странно действие от разстояние” и предполага, че разбирането ни за квантовата механика е грешно. Въпреки това, с последните успехи на квантовата теория, физиците са свикнали с идеята, че квантовото заплитане съществува. Много от тях обаче твърдят, че не може да бъде използвано за пренасяне на информация.

През 1964 година физикът Джон Стюърт Бел измисля експеримент, чрез който да провери дали заплитането съществува. По това време тестът бил непрактичен, но днес екип от Техническия университет в Делфт, Холандия е близо до осъществяването на експеримента.

Екипът от Делфт изолирал електрони в диаманти с много ниска температура, описани от водещия проучването Роналд Хенсън като “мини затвори”. Това им позволило да измерят въртенето на всеки един електрон с голяма точност. Промяната на въртенето се отразила на това на друг такъв, намиращ се съвсем близо и квантово заплетен с първия.

В случая обаче, близостта на двата диаманта, в които са електроните, затруднява проверката на това дали обмяната на информация се осъществява мигновено или със скоростта на светлината. Следователно, следващата стъпка в експеримента е да се изпробва това с електрони, затворени и отдалечени на огромни разстояния един от друг. Заплитането на частици, намиращи се на острови на повече от 100 километра един от друг, е тествано, но само статистически.

Освен че е прекратен един от най-големите спорове във физиката за 20 век, квантовата телепортация на практика може да помогне в създаването на сигурни комуникационни канали, които също ще бъдат и безкрайно бързи. Да, вярно, това започва да звучи като ансибъла (устройство, позволяващо комуникиране със скорост по-бърза от светлината) от романа “Светът на Роканон” на Урсула Ле Гуин. Точно поради това някои физици оспорват възможността такова устройство да съществува.

Както обикновено, изследването не е просто поредната измишльотина. Други екипи също са успели в тази сфера, но това са само единични случаи. Миналата година екипът на Хенсън обяви, че се успели да телепортират информация чрез опита с диамантите, но без абсолютната надеждност на последните открития.