Мария Кюри
Продължителност на живот: 7 ноември, 1867 – 4 юли, 1934
Откритие: Радий
Причина за смърт: Левкемия
Позната като Мадам Кюри, физик и химик от полски произход, тя е една от най-известните учени за своето време. Освен това е първият от четирима учени, получили Нобелова награда два пъти.
Заедно с Пиер Кюри и Анри Бекерел, Мария Кюри е наградена с Нобелова награда за физика през 1903 г. Осем години по-късно, през 1911 г., тя получава Нобелова награда за химия „като награда за нейните заслуги за развитието на химията чрез откриването на елементите радий и полоний, чрез изолацията на радия и изучаването на същината и съединенията на този елемент“. Мария Кюри постъпва етично, като не патентова процеса на отделяне на радия, а оставя научната общност да го проучва.
Мария Кюри умира на 4 юли 1934, от левкемия, която по всяка вероятност е следствие от облъчването по време на изследванията с радиоактивни вещества. Тя не взима никакви предпазни мерки в работата си, понякога носи проби в джобовете си, дори носи на гърдите си ампула с радий като талисман. По това време все още не са добре известни вредните последици от радиацията при работа с радиоактивни изотопи.
Хенри Смолински
Продължителност на живот: 1933 – 1973
Откритие: Летяща кола
Причина за смърт: Самолетна катастрофа
Хенри Смолински е инженер, който напуска работата си, за да си открие компания за производство на летящ автомобил. През 1973 са направени първите два прототипа, като са обединени задната част на самолет – Cessna Skymaster и Ford Pinto.
Летящият автомобил е направен така че да може частта на самолета да се отделя от форд-а. На 11 септември 1973 Смолински щастлив от своя успех, прави пробен полет с пилота Харолд Блейк, който обаче не завършва добре за никого. Откъснато крило от колата е причина за смъртта и на двамата. Както се очаква причината за инцидента се оказва лошата заварка.
Уилям Бълок
Продължителност на живот: 1813 – 12 април, 1867
Откритие: Въртяща се печатна преса
Причина за смърт: Гангрена
Уилям Бълок е мъжът, който проектира първата въртяща се печатна преса през 1863 година. Неговото творение довежда до бурното развитие на печатарската индустрия, но той плаща много висока цена за това, а именно – с живота си. Четири години след изобретението си, през 1867, докато Бълок работи върху новото си творение – поредната голяма машина. Тя пада и премазва брутално единия му крак, поради огромната си тежест. След инцидентът изобретателят се разболява от гангрена. Претърпява ампутация на крака си, но това не успява да го спаси.
