“Are you paying attention?”
– Алан Тюринг (първите реплики от филма “Игра на кодове”)

Някога оставали ли сте без думи в момента, в който някой филм приключи. Седите на стола в кино салона и не знаете какво да кажете. Хората започват да се разотиват, опитват се да минат покрай вас, а вие не помръдвате. Точно така се чувствах след края на “Игра на кодове” (The Imitation Game) с Бенедикт Къмбърбач. Така съм се чувствал само след много малко филми и този беше един от тях.

Какво да очаквате от филма, ако още не сте гледали биографичната драма за Алан Тюринг? Накратко ще разгледаме продукцията като такава. Първо, режисьор в случая е норвежецът Мортен Тилдум, който е известен с трилъра “Ловци на глави” (Hodejegerne) с Николай Костер-Валдау от Game of Thrones. Тилдум си е свършил чудесно работата, партнирайки си с продуцента Греъм Муур, който пише и сценария. Той пък от своя страна е адаптиран по биографичната книга, написана от Андрю Ходжис. Имена, много от които малко известни, но това не трябва да ви плаши, а напротив – трябва да ви мотивира да гледате филма. Много се радвам, когато се появяват нови лица, с неочаквано добри продукции. Европейското кино има бъдеще! Ще споменем и музиката, защото както много добре знаете, тя е неразделна част от един добър, въздействащ филм. Тук тя е поверена на невероятния, номиниран за 6 Оскара, Александър Деспла. Той е известен като композитор за филми като “Речта на краля” (The King’s Speech), “Странният случай с Бенджамин Бътън” (The Curious Case of Benjamin Button) и “Арго” (Argo).

Няколко думи и за кинематографията и играта на актьорите – от “Игра на кодове” не можете да очаквате кой знае какви ефекти (все пак по-голяма част от действието се развива през Втората световна война), но пък за сметка на това благодарение на чудесната игра, костюмите и грима, лесно ще се пренесете в 1941 година. Харесва ми как, когато на екран виждаме Тюринг и другите герои по-късно (през 1954), си личи промяната на обстановката и по-модерният (за тогава) вид на всичко.

Казах, че играта е чудесна. Но какво повече за нея? В ролите ще видите Бенедикт Къмбърбач (разбира се) като Алан Тюринг, което смятам за изключително добър избор. Това се дължи на реалната му прилика (явно не само според мен) с математика. Още повече Къмбърбач е споменаван като невероятен изгряващ млад актьор. Според мен той вече е изгрял и просто управлява! Чудесен е във всички роли, които играе и неслучайно се радва на много фенове (най-вече от женски пол, но пък не можете да не признаете, че е привлекателен). Още – Кийра Найтли като партньорката на Тюринг Джоан Кларк, Матю Гуд (“Пазителите”), Чарлз Денс (Game of Thrones), Марк Стронг (“Шерлок Холмс” и “Мрежа от лъжи”) и не на последно място Джеймс Норткот (“Нимфоманка” и “Анна Каренина”) като колегата на Тюринг Джак Гууд, с който двамата разработват математическия метод “честотна оценка на Гууд-Тюринг”. Всички актьори играят ролите си чудесно и правят това, което трябва, а именно – карат ви да изпитвате чувства към тях, да се привържете към определени, а към други да гледате с присвити очи. Очаквайте благодарение на това да се пренесете директно в Блечли Парк през 1941 година.

Алан Тюринг Игра на кодове биографичен филм
Снимка: Wikipedia

Та така, “Игра на кодове” е биографична драма за математикът и шифровач Алан Тюринг – човекът, който успешно разбива кода на Енигма машината, благодарение на което помага за спечелването на Втората световна война. Но кой наистина е Алан Тюринг? С какво друго е известен той и защо да гледаме биографичен филм за него?

[cquote]Няколко думи за самия Алан Тюринг[/cquote]

Алан Тюринг е бил математик, философ, специалист по логика, шифровач, а също и състезател по бягане на дълги разстояния. Роден през 1912 година, той е носител е на Ордена на Британската империя, а също и Научен сътрудник на Кралското общество. Може би най-значимият му принос е за създаването на Машината на Тюринг, която се счита за може би първия модел на обикновен компютър. С нея той успява, както вече казах, да разбие кода на Енигма машината, практически спечелвайки войната. Това обаче е пазено в тайна около 50 години и всъщност Тюринг е известен с машината си от “съвсем скоро”. Преди всичко това да бъде разкрито, той е познат с нещо друго – тестът на Тюринг, който сам предлага в научния си труд “Computing Machinery and Intelligence” от 1950 година. Въведението на този труд започва с думите “I propose to consider the question, ‘Can machines think?'” и продължава с по-приемливия за тогава въпрос “Are there imaginable digital computers which would do well in the imitation game?” Задавайки този въпрос, той автоматично се превръща в бащата на теоретичните компютърни науки и изкуствения интелект. На труда му днес е базиран истинският тест на Тюринг, който със сигурност ви е познат.

Алан Тюринг също е бил хомосексуален, което е било голям проблем за него по онова време – тогава във Великобритания хомосексуализмът е бил незаконен и наказуем. В крайна сметка властите разбират, че той е участвал в сексуални актове с хора от същия пол и е осъден. Съвсем лек спойлер от филма (но пък човекът е историческа фигура и това го пише навсякъде): трябвало е да избере дали да бъде осъден на затвор или на така наречената химическа кастрация – принудително приемане на медикаменти, от които да стане стерилен. Най-лошото е, че хората не са обърнали внимание на неговите научни постижения, а са го съдили за неговите сексуални наклонности – нещо, което все още присъства в обществото ни дори сега, в XXI век. Но няма да проповядвам равенство между половете и толерантност към хомосексуалните (въпреки че аз лично не съм против гейовете) – не сме тук за това. Виждаме биографични филми за всякакви хора, “без които светът не би бил същият”. Алан Тюринг е брилянтен учен, без който буквално това, което правим сега тук, нямаше да го има. Надали изобщо компютрите щяха да са това, което са, без него.

През 1954 година обаче, приносът му към компютърните науки и математиката не са оценени подобаващо и след приемане на предписаните му медикаменти, той се самоубива. Ужасно е как той получава публично извинение за “ужасяващият начин, по който е третиран”, признание и благодарност през 2013 година (едва 59 години след смъртта си) от Кралица Елизабет II-ра.

[cquote]Чудя се, ще се научим ли някога да оценяваме хората за това, което са дали на света?[/cquote]

the-imitation-game-poster Игра на кодове

Може последните няколко абзаца да са ви се сторили като хвалебствена реч и кратка биография на учения, човека Алан Тюринг, но уверявам ви – “Игра на кодове” има за цел точно това. Филмът не се концентрира върху това дали той е бил хомосексуален, а показва как той е допринесъл за напредъка на науката. Показва отношенията му с неговите колеги и съученици. Не на последно място, обръща внимание на сексуалната му ориентация, но това според мен е единствено и само защото тя е изиграла голяма роля в живота му, особено след края на войната, а това все пак е биографичен филм.

Събудих ли любопитството ви? Направете си резервация и тичайте към киното, бързо!

 

 

Знаехте че и това няма да ви се размине, нали? Следва известно количество спойлери! Не преминавайте червения надпис, освен ако не сте гледали вече “Игра на кодове”!

[cquote]Последно предупреждение![/cquote]

Е, какво видяхме във филма “Игра на кодове”? Секретната работата на Алан Тюринг в Блечли Парк, както и животът му като цяло са пресъздадени изключително добре. За биографична драма, филмът съдържа в себе си сравнително количество комични моменти, породени главно от характера на главния герой. Трудностите, които той изпитва при комуникация с други хора, особеният му затворен характер и привързаността му към неговата машина създават интересно усещане и карат зрителя да се замисли, да влезне в кожата на Тюринг и да се запита “Какво си мисли този човек в момента?”. Предложението му за брак към Джоан Кларк (оказва се единствено и само, за да я задържи на работа, защото вижда, че тя е брилянтен математик) пък е един от тези комични моменти, за които ви говоря, но пък е пресъздаден изключително емоционално.

Най-голямо впечатление обаче ми направиха последните няколко минути от филма. Разпитът му от полицая през 1954 година, по време на който Тюринг го кара да влезе в ролята на изпитващ, който да реши дали ученият е човек или машина… един от най-силните моменти в целия филм! Сигурен съм, че измъченият поглед, който Къмбърбач успява да изиграе толкова добре, кара не само мен, а и всички присъстващи в залата да потреперят.

Игра на кодове

Другото, което повлиява много силно, е последната му среща с вече госпожа Кларк. Тя идва на посещение в неговия апартамент, защото е разбрала за случилото се – съда, присъдата и така нататък. От него тя разбира, че са го осъдили да приема медикаменти, които си личи, че освен здравословно, влияят и на разсъдъка му – трудно му е да внимава, депресиран е и когато Джоан му подава една кръстословица, за да я решат като едно време, той едвам държи химикалката. Целта на режисьора тук е да покаже на зрителя колко ужасно се е чувствал Тюринг в този момент от живота си, какво зверство е да бъде третиран един човек по този начин, за нещо, за което той самият няма вина. Това е просто самият той, неговата същност.

Искам да завърша само с няколко думи – “Игра на кодове” е филм, който много достойно стартира филмовата 2015 година и изключително се радвам, че го гледах. Който не го е гледал и по някаква странна причина не смята да го гледа, мисля че греши, но това си е моето лично мнение. В крайна сметка излиза следното – това е един много силен филм, който показва защо трябва на света да има повече биографични филми и още повече биографични филми за учени – хората, без който настина животът нямаше да е същия.

Начална снимка: “The Imitation Game” (The Cinemen)