Снимка: Philipp Stössel / ETH Zurich

Съхранението на информация от край време кара учените да си блъскат главите – древните начини за писане на папируси и други свитъци дават възможност данните на тях да се разчитат дори след 1000 години. А какво за модерните хард дискове? Учудващо, но при тях гаранцията е за не повече от 50 години.

Виж още: Избраха финалните сто кандидат-космонавти за Mars One

Точно поради тези причини инженери и учени търсят по-удобен начин за съхранение на данни. Такъв е известен, въпреки че все още не е усъвършенстван достатъчно – това е закодирането на информацията под формата на ДНК. Поглеждайки вкаменелостите на отдавна изчезнали животински и разтителни видове, учените виждат, че това е един много добър и сигурен начин за запазване на наследство. При ДНК огромни количества данни могат да бъдат съхранени в много компактно пространство, само че изкуственото закодиране още е в начален етап на тестване.

Екипът на Робърт Грас от ETH Цюрих в момена работи по начин на закодиране на информация в изкуствено създадени ДНК радици, което да предостави не само сигурно запазване на въпросните данни, а и също така избягването на грешки при разчитане и съхранение. Последното се оказва един от проблемите, които пречат – при съхранение, информацията придобива грешки (от начина, по който тя се пази).

Затова Грас и колегите му са пробвали следното нещо – закодирали са Федералната харта на Швейцария от 1291 година и “Метода на механичните теореми” от Архимед в ДНК, което е отнело около 83 килобайта. За да ги запазят сигурно и без да се появяват грешки, те са ги затворили в сфери от силициев диоксид, широки само 150 нанометра. Оказва се, че това е може би най-сигурният начин за съхранение, защото изследванията сочат, че така данните могат да бъдат пазени без опасност от изгубваде практически вечно. Е, повече от един милион години, ако трябва да сме точни. За да симулират условия, унищожаващи информация, учените са подложили контейнерите на постоянна температура от 70 градуса по Целзий за повече от месец.

Техниката, както казах, е в начален етап на тестване, но звучи обещаващо. Ако изследванията продължат, това може да се окаже следващата стъпка в развитието на технологиите.