Подобно на живия организъм една звезда има свой собствен жизнен цикъл: тя се ражда от купчина газ и прах, развива се и се променя в продължение на милиони или дори милиарди години и след това умира, оставяйки след себе си звезден остатък от обекта, който някога е била. Това е процес, който е от основно значение за астрофизиката, и много от това, което знаем за него, произтича от работата на човекът почетен с днешния Google дудъл – Субраманиан Чандрасекар.

Чандрасекар, по-известен като Чандра, е астрофизик роден в Индия, който развива най-известната си теория, преди да е станал на 20 години. По време на пътуване до Англия, за да учи в Кеймбридж, Чандра е станал известен с така наречената граница на Чандрасекар, концепция, която разяснява какво се случва със звездите, смъртта им. Ако една звезда е по-малка от 1,4 от масата на Слънцето, тя ще се превърне в нещо, наречено бяло джудже – изключително горещото и плътно звездно ядро. Но ако една звезда е по-голяма от това, тя няма да образува бяло джудже, а вместо това ще избухне в супернова или ще се превърне в черна дупка.

Това определено не е била най-популярната теория в началото и границата на Чандра е била жестоко осмивана от сър Артър Едингтън, един от водещите астрофизици по онова време. Едингтън е обявил несъгласието си с теорията по време на среща на Кралското астрономическо дружество през 1935 година. Но в крайна сметка работата на Чандра е продължила и е довела до спечелването на Нобеловата награда за физика през 1983.

Един от космическите телескопи на NASA носи името на Чандра. Този изуствен спътник работи с рентгенови лъчи, способен е да “види” останки от свръхнови, черни дупки и квазари, да открива източници на рентгенови лъчи на разстояние милиарди светлинни години и да изследва тъмната материя.

Чандра умира през 1995 година, четири години преди да изстрелят сателита с неговото име. Ако великият учен беше жив днес, щеше да е на 107 години.