Открай идреме учените постулират за възможността в някакъв бъдещ момент да бъде извършена директна комуникация между хора, която да не включва говорене или писане. Такава комуникация се нарича мозък-към-мозък (brain-to-brain). Чрез нея, ако двама човека си разменят мисли, единият си помисля нещо, а другият го разбира без нуждата от изказани или написани думи.
Виж още: А ако можеше да имаме прозрачни соларни панели?
Е, това вече е възможно. Учени публикуваха научен труд в журнала Plos One, в който описват своя опит да трансферират мисли между мозъците на няколко човека на разстояние 8000 км. едни от други. Експериментът е включвал четири души – един изпращач и трима от приемащата страна, като успешно са били прехвърлени думите „hola“ и „ciao“ под формата на мисли. Интересен е начинът, по който това е постигнато, а именно чрез интернет и с помощта на електроенцефалограма (EEG). Експериментът е воден от д-р Алваро Паскал-Леон (MD и PhD), който е директор на Центъра по неинвазивна мозъчна стимулация Беренсън-Алън в Израелския медицински център Бет (BIDMC) и професор по неврология в Медицинския институт Харвард.
За да осъществят трансфера на мисли, Паскал-Леон заедно с Карлс Грау и Жулио Руфини са ръководили екип от учени в Барселона, Испания. Майкъл Бърг пък е бил със своите колеги в Страсбург, Франция. Двата екипа заедно са изпратили съответните думи от ума на доброволец, като за целта той си е мислел за тях, а мозъкът му е бил сканиран и данните са преработени в бинарен код, след което изпратени по интернет към Индия, където чакал другият екип и тримата доброволци приемници. Техните мозъци също били свързани към така наречената машина за интеракция мозък-компютър (BCI), която преработила бинарните данни в светлинни и хората ги „видяли“ като проблясъци в периферията на зрението си, каквото и да значи това.
Изпращането на данните от страна на първия екип действа на принципа на BCI, като докато въпросният човек си мисли, да кажем, за мърдане на ръката си, компютърът преработва данните и ги изпраща. По този начин могат да се контролират протези или пък инвалидни колички. Специално при комуникацията между екипите информацията е предадена на приемника чрез неинвазивна мозъчна стимулация – светлините, които се виждали при тази стимулация, били под формата на цифров модел, който може да се декодира (в случая бинарен код).
Идеята на цялото това интересно изследване е да покаже, че директната комуникация между мозъците на дадени хора е възможна, което ще помогне при бъдещото развитие на комуникацията (още повече далечната такава). Какво ли още можем да постигнем?
