Пътят има различна форма и разбиране за всеки. Докато за едни той просто свързва две точки и те трябва да минат по него, за да се предвижат, за други той е мястото, където се чувстват истински, неподправени. Мястото където са свободни. Може би за голяма част от вас това няма значение и са просто поредните щуротии, които ще прочетете, но за мен и една малка част от хората на пътя, пътуването има голямо значение.
Винаги съм обичал да казвам, че има много карачи и малко шофьори. Всеки може да се научи да кара. Не е толкова сложно и не е голяма философия да подкараш едно превозно средство. С това обаче си оставаш един прост карач и нищо повече. Ти нямаш усета и никога няма да го имаш. За останалите стъпването на асфалта е като да ти поникнат криле. За тези хора пътят е като част от самите тях и без значение дали са скапани от работа през седмицата, или ги боли глава, те пак ще стъпят на него, защото там е тяхното място и там се чувстват себе си.
Денчо е от старата школа и знае истинския смисъл на карането
Аз не съм байкър, поне все още. Аз съм повече от частта на автомобилистите, но Денчо Златанов е един истински байкър в чистия смисъл на думата. И тук не си представяйте поредния хлапак, качил се на мощен мотор, който всяка вечер се състезава със себе си по булевардите и не ви оставя да спите. Това не е байкър, а може би причината за следващата катастрофа с моторист, за която ще чуете по новините. Денчо е от старата школа, която знае истинския смисъл на карането. И той може да кара като луд и да засича хората по улиците, но не го прави. Денчо кара, защото така забравя за проблемите и може да си почине от всичко. Той кара, за да усети пътя, да си поговори или помълчи с него. Въпреки че има няколко мотора Харли Дейвидсън, спортни автомобили и какво ли още не, трайкът сякаш си остава неговата истинска страст. За първи път видях на живо такава машина на мотосалона в София тази година. Тогава се запознах с него и останах наистина смаян от визията и възможностите на този звяр. Моделът, който заснехме в това видео, бе на марката Rewaco и за тегло от около 650 кг. трайкът на Денчо разполага с над 200 конски сили. За разбиращите малко повече от тези неща предполагам е ясно подобна мощ и такава конструкция на какво ускорение са способни. Да, наистина може да ви се обърнат всички вътрешности, когато се даде пълна газ, но трябва да отбележа, че това е една от най-стабилните машини, на които съм се возил.който всяка вечер се състезава със себе си по булевардите и не ви оставя да спите. Това не е байкър, а може би причината за следващата катастрофа с моторист, за която ще чуете по новините. Денчо е от старата школа, която знае истинския смисъл на карането. И той може да кара като луд и да засича хората по улиците, но не го прави. Денчо кара, защото така забравя за проблемите и може да си почине от всичко. Той кара, за да усети пътя, да си поговори или помълчи с него.
Често ще чуете на места, че байкърите са донори на органи. Не може да се отрече, че да караш мотор е много по-опасно от това да караш кола. Защо се получава така, че толкова много мотористи загиват? Лично за мен причините са две. Едната е, че голяма част от тях са неопитни, а твърдо желаят да се покажат колко бързо могат да карат. За мен тези хора нямат нищо общо с байкърите. Те се качват на пътя с единствената цел да нарушават закона и да застрашат всички останали. Втората причина е, че голяма част от автомобилистите също нямат опит и не внимават за мотоциклетистите, които минават покрай тях. Има държави, в които моторът е основен метод за придвижване и хората се справят с движението, но у нас сякаш всеки е „джигит“ и, от страх да не му се накърни егото, е готов да застраши човешки живот.
Нека направим така, че да не ни чакат вечно
Денчо каза нещо, което винаги съм обяснявал на всеки, който е имал желание да се научи да кара. На пътя не сте сами! Това е най-важното нещо, с което трябва да започне всеки урок, а може би и с това трябва дa завършва. Излизайки за работа, или отивайки на почивка, ще се разминем с хиляди коли, мотори, камиони. Хиляди живота, които зависят от нас и ние зависим от тях. И всеки един има своите близки, които го обичат и чакат да се прибере вкъщи така, както нашите близки чакат. Нека направим така, че да не чакат вечно.
