Произход и разпространение на ебола

За първи път еболавирусът е засечен през 1976 година в Африка, като този бум на заразата се случва в тогавашен Судан и е причинен от SUDV. От 284 заразени умират 151. Началото е на 27 юни, когато се заразява работник от фабрика за памук. Той е хоспитализиран на 30 юни и почива на 6 юли. Разпознаването и именуването на вируса стават няколко месеца по-късно в Конго. Преди това лекарите не са знаели точно с какво си имат работа.

Световна Здравна Организация:

Head

Brain
„Ебола епидемията, която опустошава части от Западна Африка, е най-тежката остра извънредната ситуация на общественото здраве в модерните времена. Никога преди в писаната история не е имало патоген от четвърто ниво на биобезопасност, който да зарази толкова много хора, толкова бързо, на такъв широк географски район, за толкова дълго време.“

 

От 1976 година досега има няколко големи избухвания на огнища на заразата, като до 2013 има общо 1716 потвърдени случая от Световната Здравна Организация. Сегашният бум на EVD (наречен Западноафрикански бум от 2014 година) има 9216 предполагаеми случая и 4555 смъртни случая до средата на октомври, като според СЗО тези цифри са занижени, защото има много непотвърдени такива. От здравните работници и лекари са починали 216 души, което се дължи на дългите работни смени и липсата на оборудване.

С една дума, сегашният бум в Западна Африка е най-големият от всички. Не само това, ами и по думите на СЗО.

Нека да уточним. Смъртността при еболавирусът е между 25 и 90 процента. За тазгодишния бум официално тя е 83%, въпреки че данните са противоречиви (както споменахме по-горе, от СЗО смятат, че има много непотвърдени случаи).