Вирология

Еболавирус съдържа едноверижни геноми на рибонуклеинова киселина (РНК), които не са заразни. Петте вида еболавирус се различават със своите геноми, но изглеждат и действат по един и същи начин. Виждат се под формата на кука, буквата U или като шестица. Дължината на вируса е около 80 нанометра. Средната дължина на частицата е около 1000 nm. За сравнение, вирусът марбург е с дължина от около 800 nm.

Снимка: Wikipedia

Как действа? Първото нещо, което еболавирус прави в тялото на засегнатия, е да се свърже с рецепторите на повърхността на клетките. За възможността това да се случи е отговорен протеинът на вируса – GP1,2. Това, което се случва после, е че полимеразата на РНК „отваря“ нуклеокапсидата и кодира гените на вируса върху информационната РНК. Цялата информация може да стигне до вътрешната страна на мембраната на клетката и така да използва протеините на гостоприемника, за да се кодира в съседните клетки и така да се размножи.

С няколко думи за инфекцията можем да кажем следното: тя атакува главно клетките, които са от вътрешната страна на венозните съдове и клетките на черния дроб. След инфектирането започва да работи гликопротеинът на еболавируса. Размножаването на вируса надвива синтезирането на протеини в тялото на гостоприемника. Белите му кръвни телца правят така, че той да „заобиколи“ имунната система и да отслаби организма. Първото, което се случва след това, е отслабването на стените на кръвоносните съдове. Инфекцията стига до черния дроб, който поврежда и това довежда до проблеми със съсирването на кръвта. Чрез кръвта заразата стига още и до лимфните възли, белите дробове и далака.

На човешки език цялото това нещо означава: треска, температура, повръщане, вътрешно и външно кървене, окапване на коса и нокти и накрая отказване на органите, един по един.

Снимка: VisualScience

На имунната система вирусът пречи по „интересен“ начин. След като имунната система го засече, се пускат в действие специални сигнални протеини, които работят срещу вируса като навлизат в ядрата на незаразени клетки и оттам оперират, за да активират антивирусни протеини. Протеинът V24 на еболавирус пък пречи на тези сигнални протеини да влязат в ядрото на незаразена клетка и така директно спира активацията на антивирусните протеини.