Виртуалната реалност е развиващата се технология, която намира все повече приложения – от видео игри, до клиники за рехабилитация и военни цели. Ново изследване върху плъхове показва, че виртуалният свят действа на мозъка по много по-различен начин, отколкото реалният такъв. Това може да помогне за откриването на начини как тази технология да се приложи за възстановяване на паметта при хората.
ВИЖ ОЩЕ: ЕДНА СТЪПКА НАПРЕД КЪМ КОМОЮТРИТЕ НА БЪДЕЩЕТО
Изледователите са записали мозъчната активност на плъховете, докато те са бягали върху малки пътеки във виртуална реалност. В този свят мозъците на животните на са формирали карта в ума на мястото, което ги заобикаля, както по принцип правят в реална обстановка. “Ние използваме виртуалната реалност все повече с всеки изминал ден, независимо дали е за околната среда, военни цели или диагностика на заболявания, които влияят на паметта и способността за учене. Трябва да знаем как всъщност мозъкът реагира”, казва неврологът Маянк Мехта.
Учените са установили, че мозъчните клетки действат като система за позициониране, създавайки умствена карта на околната среда от това, което виждаме, както и от звуци, миризми и друга приета информация. Откритието на тези т.нар. “GPS клетки” е получило нобелова награда за психология/медицина през 2014 г.
За да открият дали виртуалната реалност активира тази карта така, както го прави реалният свят, учените използват плъхове, около които има подобен на IMAX екран. За отчитането на реакцията на стотици неврони в мозъка на гризачите са използвани кабели, които са 50 пъти по-тънки от човешки косъм. Те записали сигнали от хипокампуса, частта от мозъка, която формира, организира и извиква спомените. Болестта на Алцхаймер, инслутът и шизофренията причиняват увреждания в хипокампуса, което води до редица проблеми при много хора.
Учените са сравнили активността на мозъка във виртуална стая с тази при истинската. Когато плъховете са обикаляли в реалната стая, техните GPS неврони създали последователен модел на карта, но за изненада на изследователите, когато гризачите били във виртуалната стая, същите неврони привидно действали напосоки. Преглеждайки по-обстойно активността на мозъка на плъховете във виртуална реалност, те открили, че сигналите на били толкова случайни. Вместо това, мозъчните клетки са проследявали колко стъпки е правело животното, като педометър, и създали карта чрез други знаци, като миризми, звуци и памет, казват невролозите.
Мехта смяра, че начинът, по който мозъкът прави картата на заобикалящото го пространство, е същият при формирането на спомени. За пример, ако някой ви каже да запомните случайна последователност на числа, за вас ще бъде трудно, но ще бъде много по-лесно, ако те са част от песен.
За съжаление изследването е проведено само върху плъхове, но Мехта смята, че човешкият мозък най-вероятно ще реагира по същия начин на виртуалната реалност. Предишни проучвания са показали, че хората с увреден хипокампус не формират ясни карти, когато са във виртуална реалност. Преди откритието на Мехта и неговия екип, учените са смятали, че това се дължи на увреждането или на самата виртуална реалност, но сегашните резултати ще могат както на тях, така и на много болни хора.
