Ако трябва да сравним днешните устройства за виртуална реалност със слабите опити от 90-те години, определено има хляб, както се казва. Oculus Rift все още е една от най-напредничавите джаджи, HTC стъпи здраво на пазара с Vive, в партньорство с Valve, а Magic Leap все още мълчи, но много хора спекулират, че ще ни изненада много приятно, когато му дойде времето.

Виж още: Този петък ще наблюдаваме първото за 2015 слънчево затъмнение

Учените смятат, че още е рано да се радваме на успехите на тези компании. Да, невероятно е да поставиш Oculus Rift на главата си и да видиш света на някоя игра буквално около теб. Журналистите възхваляват Vive като революционно устройство, което са пробвали на MWC 2015, но не забравяйте – то е било изпитано от определени хора за около 5 минути и това не може да се сравни с истинския свят, в който сте 24/7. Защо споменавам това? Защото както знаете, мозъкът ни е един изключително комплексен орган, който малко или много все още крие загадки за начина, по който работи. Едно е сигурно – според невролози, начинът, по който мозъкът възприема реалния и виртуалния свят, е разлчен. Това ще рече, че за вас може да е много забавно да се намерите в някакъв изкуствен свят на някоя игра, интересно ви е и се чувствате супер, но все пак знаете, че това пред вас не е истинско. Мозъкът ви прави много съществена разлика между виртуалното и реалността.

Не говорим за това, че графиката на игрите, които бихте играли с устройство за виртуална реалност, не е достатъчно добра и реалистична. Става въпрос за начина на възприятие. Можем да го погледнем от няколко различни гледни точки. Първо…

Времето за реакция

ОК, дори и да приемем, че в някакъв момент игрите ще изглеждат толкова реалистични, че да не можете да различите снимка на стаята си от скрийншот на виртуалната й проекция, това няма да е достатъчно. Когато във виртуалната реалност обърнете глава, в играта това не става мигновено. Необходимо е време движението ви да бъде отчетено от системата, да се обработи и да се покаже на екрана. Сигналът пък се движи с някаква определена скорост, която не може да бъде прескочена – винаги ще има закъснение от порядъка на минимум 20 милисекунди. Това може да не ви се струва много, но мозъкът ви го отбелязва, довеждайки до лека форма на морска болест. Започва да ви се вие свят и това става винаги, когато ползвате Oculus Rift или коятп и да е друга такава джаджа за повече от 10-15 минути.

Разбира се, учените са установили, че отчитането на това закъснение от страна на мозъка зависи от индивида – при някои хора дори тези 20 милисекунди са много. В реалния свят обаче морска болест току-така не се получава, защото опорнодвигателният апарат, вътрешното ухо и очите во са много добре координирани помежду си. Само ще спомена и експеримента, проведен от Франк Стейник – професор в университета в Хамбург, който написа научен труд след като прекара 24 часа във виртуалната реалност с Oculus Rift. Но да забравим и това…

Фокус

Снимка: University of California / KeckCAVES

Точно така, фокус! Да забравим за момент и за латенцията и закъснението на времето за реакция. Ако приемем, че и тях сме разработили дотолкова, че мозъкът ни да не ги улавя, тогава какво? Имаме друг проблем – фокусът на очите ни и екранът, който е поставен на около 3 сантиметра от тях.

Сложете пръст на около 50 сантиметра пред лицето си, гледайте го и започнете да го движите към носа си. Постепенно очите ви ще “кръстосат поглед” пред носа ви, пръста ще остане на фокус, а фона пред вас ще се размаже. Тук очите и мозъкът ви работят заедно, за да можете да виждате добре близки и далечни образи, когато погледнете към тях. Когато сложите каската с виртуалната реалност на главата си, дисплеят вътре е на няколко сантиметра от очите ви и практически всичко е на фокус. Когато загледате хоризонта на някой виртуален хълм на виртуална планина, очите ви се напрагят да го фокусират, без да обръщат внимание на обектите “близо” до вас, но това не се получава и мозъкът ви се обърква. Това му помага да разбере, че това, което вижда, не е реално. Страничен ефект от всичко е болката в очите и околоочните мускули, които напразно са се напрягали.

Според някои невролози решението е някаква революционна технология, която да прави така, че където и на екрана да погледнете, образът да се фокусира в реално време. Може би ще имат думата Magic Leap, чиито патенти сочат интерес към технология на светлинното поле – тук, вместо екран с пиксели, имаме редица миниатюрни огледала, които отразяват светлината директно в очите ви.

Навигация във виртуалното пространство

Тук отново ще закачим морската болест. И пак ще кажа – ако пренебрегнем всичко казано по-горе, в един идеализиран случай спрямо предните пречки, има още нещо, което ще попречи да излъжем мозъка си, че е във виртуалната реалност. Това е навигацията и усещането за пространство.

В момента всички джаджи за виртуална реалност зависят от навигация с джойстик. Така вие стоите неподвижно, а героят в играта ви се разхожда наляво-надясно. За да може да се чувствате като в истински друг свят, трябва, ако в играта ходите километър, да чувствате, че ходите километър. Това, разбира се, дори и Vive няма да ви го предостави, когато играете в стаята си. Скачане, слизане и изкачване на стълби, тичане… това са само част от всекидневните действия, които извършвате. Мозъкът ви е свикнал с тях и трябва технологията да е разработена до неузнаваемост, за да го излъжете с тях. За момента е невъзможно. Решението може би се крие в така наречените omnidirectional treadmills – подобно на пътеките за тичане, но с възможност за въртене във всички посоки и ходене на място. Една такава виждате на снимката по-горе – това е Virtuix Omni, чудесен придружител на Oculus Rift.

И последно…

Периферното ви зрение

Не мислехте, че ще се измъкнете от това, нали? За да бъде създадено перфектно устройство за виртуална реалност, трябва то да взима предвид и периферното ви зрение. Забелязали ли сте колко добре се справяте, отчитайки движение с крайчеца на окото си? Това е просто начинът, по който очите ви и мозъкът ви работят – периферното зрение е много добре развито. Също така зрителното ви поле не е отрязано като екран на компютър, то се размива в широчина, но практически няма видима граница. А когато заговорим да излъжете мозъка си с виртуалната реалност, пътищата по които образите от периферното ви зрение достигат мозъка, са различни от тези на централното ви зрение. Затова тук технологията трябва да подходи по съвсем различен начин. Дори и да имате каска с 240-градусов дисплей, образите, които се движат с периферното зрение, ще трябва да бъдат обработвани по непознат засега начин, за да се отчитат правилно и мозъкът ви да ги приема като истински.

В заключение

Не знам колко от вас са се замисляли, но да излъжеш мозъка с виртуална реалност е много по-трудно, отколкото технологичните компании смятат. Да, те може и да признават, че има да изядат още много хляб, но този хляб трудно ще се преглъща. Това, което е постигнато до момента в тази сфера е много, но не е дори близо до истината. Интересното е, че невролозите изследват сферата на виртуалната реалност много ожесточено, защото това им помага в тяхната наука. Разработването на технологии за виртуална реалност ни помага да разберем как работи човешкият мозък. Подлагайки го на нереални изпитания и ситуации, разбираме как той възприема реалния свят около нас. И така строим мост към едно бъдеще, в което виртуалната реалност може би ще бъде обикновена част от ежедневието ни, но не още… рано е за това бъдеще.