Спомням си добре датата 5 юли 2009 г., когато обещанията на Бойко Борисов дойдоха на власт в комплект със самия него. Той успя да породи едно неосъзнато доверие у своите изстрадали избиратели, а пък те приеха идването му на власт като ясен знак, че слънцето най-накрая е изгряло в България. Уви, по-скоро настана слънчево затъмнение и многобройните обещания потънаха в дебелата сянка на своя създател.
България се превърна в пустиня, която през деня биваше изгаряна от парещото слънце, а пък вечер родната земя и нейните граждани измръзваха от студ. Оказа се, че високите сметки за ток и парно, които са дело на енергийните пиявици, не позволяват на обикновения човек да усеща топлина и през нощта. Затова пък слънцето грееше през телевизионния екран, симулирайки, че пуска слънчевите си лъчи през екрана. Така в продължение на близо четири години българинът беше огряван от сутрин до вечер, докато един ден не осъзна, че потъва стремително в образувалите се пясъчни ями. България опустя откъм качествено управление, основано на действия.
Ако Борисов изпълняваше постепенно обещанията си, нямаше да настъпи мъчителна суша. Спазените думи щяха да бъдат жизнените капки дъжд, които да поддържат баланса на живот у нас. Опустяха улиците и пътищата, в които бившият премиер наля милиарди левове. Любимите магистрали на Борисов смучеха от европейските фондове и от българските данъкоплатци дотолкова, че в един определен момент на тях им беше внушено, че трябва да се радват най-вече на асфалта. Факт е, че страната ни се нуждае от първокласни пътища, но е смешно, че през 2013 година ние все още нямаме истински такива.
Но пък българинът си е скромен човек и е свикнал да се радва на малките материални неща от ежедневието, които хем ще му доставят удоволствие, хем ще му вършат и работа. Нали все пак трябва да печели отнякъде, за да налива пари в дупките, а и същевременно да ги избягва. Така персоналните компютри, Интернет, социалните мрежи и свърх удобните нови телефони се превърнаха в олицетворение на бягството от слънцето.
Технологичната еволюция вдъхна живец на човешката, която беше съвсем измързнала. Хората започнаха да обръщат внимание на развитието на технологиите, което постоянно надминава очакванията им и се стреми към все по-голям напредък. Именно новостите се настаниха трайно в нелекия живот на българина. Той започна да спестява, за да улесни съществуването си, да си осигури необходимото спокойствие и също така да се измъква от реалността. А това е напълно възможно само с едно плъзване на дисплея. Мобилният подем ускори стремежа на човешкото съзнание и неговото желание да бъде част от бързо напредващия технологичен свят.
Бойко Борисов обаче не пожела да помръдне от магистралата и да се довери на внезапно събудилия се усет у гражданите му. Така те започнаха да се отчуждават от него и постепенно да забравят безкрайните му обещания. Обещания, които изключват технологиите. Технологии, които са все по-близо до хората, отколкото са самите политици. Вместо да уверява напразно в думите си, които отдавна изгубиха стойност, Бойко Борисов можеше просто да подари на всеки по един iPhone.
