Притежавам всичко, от което се нуждаеш. Красива съм, удобна съм, разговарям с теб. Давам ти прекрасни цветове, които да радват очите ти, отговарям на всеки твой допир. Mога да те отведа където и когато пожелаеш. Някой друг дава ли ти толкова отговори колкото аз? Благодарение на мен се свързваш с всеки, когото обичаш, благодарение на мен запечатваш всеки красив момент от живота си. Не разбираш ли, че сме създадени един за друг? Аз съм това, което си ти, а ти си това, което съм аз.
Известие от Facebook, известие от Instagram, известие от игра, известие от някое друго приложение… Така започваше всеки мой ден. Не мога да кажа, че бях против смартфоните, таблетите и, като цяло, съвременните технологии. Mоята позиция беше по-скоро неутрална. На външен вид ми изглеждаха красиви, но реално не изпитвах никаква нужда да ги имам и използвам. Мисля, че сами се досещате, че е доста трудно да стоиш настрана от технологията, когато тя доминира. Бавно, малко по малко, рано или късно, тя ще си проправи път към теб. Да, включително и до теб.
Първо си чаках писмата по пощата (онази обикновената, сещаш ли се?), след това започнах да провеждам разговори по домашния си телефон, които бяха сравнително премерени (не, излъгах, бяха ужасно дълги), след това се сдобих с първия си мобилен телефон. Започнах да си купувам ваучери, които ми даваха определен брой разговори и SMS-и. Всичко беше ограничено и използвано, когато наистина имаше нужда. Няколко години по-късно, с малки крачки пристъпи и технологичния свят масово обсеби живота на всички около мен. Включително и моя. Представите ни за човешки взаимоотношения изцяло се промениха. Създадохме нещо, което ни сближи, но и същевременно отдалечи. Паднаха всякакви бариери, вече нямаше ограничения пред нас. Виждаме и чуваме всичко. Може да се каже, че технологията стана толкова естествена и присъща, че без нея започнахме да се чувстваме някак си осакатени. Тя стана наше допълнително сетиво. Всеки, който смята, че хиперболизирам може просто да се огледа и сам да прецени.
[cquote]Какво толкова ни дава технологията, че така здраво се хванахме за нея?[/cquote]
Тя е това, което винаги сме искали да бъдем, което винаги сме искали да притежаваме. Тя е много усъвършенствана наша версия. Мисли бързо, подредена е, съхранява всичко, което ни е необходимо. Прави нещата по-красиви, може да отиде навсякъде, без да бъде ограничена от времето, едно зареждане и е отново на върха. Малка е, но същевременно могъща, с всеки изминал ден става все по-съвършена… Това, разбира се, не е всичко. Всеки е открил в лицето на технологията това, което му трябва, всеки е открил създаденото за него устройство.
Въпросът е какво ще се случи оттук нататък? Технологията ще отговаря на нашите нужди или ние ще започнем да отговаряме на нейните?
