На заседание на енергийната комисия на 48-то Народно събрание, депутатите единодушно решиха парламентът да задължи правителството да предоговори условията за затваряне на въглищните централи, записани в Плана за възстановяване. Това стана възможно след като Европейската комисия признае промените в геополитическата ситуация заради войната в Украйна и разреши предоговаряне на проекти, включващи елементите от плана RePowerEU, приет през май 2022 година. Целта е да се намали зависимостта от вноса на изкопаеми горива от Русия.
В този контекст България ще се опита да отложи плана за намаляване на емисиите на въглероден диоксид с 40% до 2026 година и да осигури функционирането на въглищните мощности поне до 2038 година. В мотивите на решението е посочено, че се очаква недостиг на природен газ в ЕС от 27 млрд. куб. метра през 2023 година и нестабилност на енергийните пазари за още няколко години. Отказът от въглища носи несигурност не само за България, но и за цяла Европа.
Друга промяна, която правителството ще поиска, е 50% от средствата, предвидени за геотермална енергия, да бъдат насочени към енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, а останалата част да бъде преформулирана като грантова схема.
Депутатите също така задължиха кабинета да преговаря за отделянето на „Булгартрансгаз“ и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от структурата на Българския енергиен оператор (БЕХ).
По време на заседанието служебният министър Росен Христов призна, че правителството умишлено не е внесло териториалните планове по схемата за подпомагане на въглищните региони, с което България е загубила 90 млн. евро. Тези планове трябва да бъдат синхронизирани с Плана за възстановяване, в който е записано закриването на 12 хил. работни места, свързани с въгледобива, и тяхното заместване с работни места в други сфери, за което обаче все още няма решение какви да бъдат.
