5-10 лв.

акво можете да си купите за 5-10 лв.? Вероятно не много, а ако трябва да съм честен, почти винаги ми идва на ум нещо нездравословно и абсолютно излишно. За 5-10 лв., обаче, може да си купите хляб, може би бучка сирене, вода и няколко други съвсем, съвсем обикновени неща. Има хора, които нямат и 5-10 лв. в джоба, но повечето, които ще прочетете тази статия, имате. Все пак, нещо трябва да работим, за да изкараме тези пари за тези телефони, таблети, компютри и всякакви други скъпи джаджи, които подмятаме. Вероятно ще има и такива сред вас, които не са си изкарали парите за телефона сами. В такива кризисни моменти на помощ идват мама и тате, които ще извадят една пачка, за да купят нов iPhone на детето, защото е изкарало шестичка или просто, за да им се махне от главата и да ги остави намира. Но тези хора няма как да оценят какво коства да се сдобиеш с тази пачка, а и очевидно родителите не им показват по правилния начин. Тези хора няма как да оценят стойността на тези 5-10 лв., как се печелят, за какво може да се похарчат и за какво си струва да се похарчат.

Има и други хора, които не разбират значението на тези 5-10 лв. Не само децата, чиито родители са виновни, не могат да оценят това. Тук идват и тези, които работят, имат пари и почти винаги са склонни да прежалят много повече от 5-10 лв. за нов iPhone или Galaxy, с надеждата да ги направи нещо повече в света на измислените герои и баровци. Естествено, ще прежалят и 5-10 лв. за кутия цигари, бутилка уиски с четири RedBull-а, а защо не и 1000 лв. за салфетки, които да подмятат в кръчмата. Да, за такива неща си струва да дадеш пари, защото това са стойностните неща в живота.

Не искам да посочвам имена, защото тук всеки може би ще намери себе си, а за тези, които не се познаят в думите ми … Е, за тях определено се радвам много. Не искам някой да се чувства обиден или „трудът“ му да е омаловажен. Искам да дам един различен поглед над тези 5-10 лв., които даваме за едно, а не искаме да дадем за друго.

Ние пишем за технологии, нали? Да, технологии, дизайн, наука … Ние пишем за Smart култура. Култура! Чудя се, обаче,  къде остана тази наша култура, докато се мислим за много Smart? Мисля, че остана в тези 5-10 лв., които дадохме за новата кутия цигари. Остана в бакшиша, който хвърлихме в кръчмата или поредния пакет със салфетки. Ние сме Smart, няма спор. Всеки е с нов телефон, кой от кой по-скъп. Може да не знаем какво може да прави, но е важно да стои до ключовете от колата и радиото на масата в кафенето. Говорим на висок глас по тези телефона, за да може всеки да ни види с каква джаджа сме в ръка, ако случайно не го е направил. Подхвърляме ги небрежно сякаш са жълти стотинки, демонстрирайки, че сме над нещата, а в същото време се правим за 5-10 лв. Да, ние сме Smart.

Ние сме богати, дори когато казваме, че сме бедни

Ако трябва да теглим чертата на всичко казано дотук, ние сме Smart и очевидно можем да си го позволим. Работещи или не, деца или големи, ученици или студенти, всеки който има пари да си позволи супер смартфон явно е богат. Добре де, може да не е богат, но да е от по-стабилно стъпилата на земята средна класа у нас (ако може да се каже, че има средна класа в България). Следователно, за тази част от нас едни 5-10 лв. не са проблем, било то за цигари или нещо друго. Да, ама не! Недейте да мешате логиката с българщината, защото те нямат нищо общо. Не знам всъщност дали и по чужбина манталитетът е такъв, но съм по-склонен да вярвам, че не е.

И така, къде всъщност е истината? Ние имаме пари за едно, но не и за друго. Имаме пари за телефон, но не и за да го поддържаме. Има една реплика в тази връзка, която ми е любима: „Купих си новия iPhone, но искам да си спра интернета, за да не ми трупа сметка и да си ползвам само Wi-Fi, защото е безплатен.“. Какво, по дяволите? Значи пари за телефон има, но 20-30 за тарифен план с интернет няма. Убийствена логика, нали? Затова казвам, че при нас това понятие го няма и няма и да го има, защото ние сме Smart, но нямаме култура.

И за какво всъщност можеше да похарчим тези 5-10 лв. и за какво въобще е всичко това, което ви говоря? Можеше да ги похарчим за приложение. Да, за едно малко незначително приложенийце, което струва 5-10 лв. и ние много го искаме, но не ни се дават тези пари, защото ни се виждат много. Защото това е висока цена за нашите стандарти и няма как да си го позволим.

С 5-10 лв. може да оцениш … нашата култура

Затова започваме да ровим по форуми, където все някой ще знае как се качва безплатно, някой ще го е кракнал и ще си е направим труда да напише подробно цялата процедура, за да си го инсталираме. Тук пък ще вземе да ни стане много сложно това обяснение и ще започнем да задаваме тъпи въпроси, докато някой не започне с последователни постове да преписва написаното по-горе и да ни отговаря, понеже така ще ни е по-лесно, вместо да седнем и да си го изчетем. Е, накрая може би ще успеем и след няколко часа мъки ще имаме тъй желаното приложение на телефона. Докато не дойде някой ъпдейт и тогава всичко започва отначало.

Кое в последния абзац трябваше да ви накара да ви светне лампичката? Отговорът е – стандарти. По нашите стандарти 5-10 лв. явно са много за едно приложение. Приложение, по което са работили една камара хора ден и нощ, но това само тези хора могат да го разберат. Може би не знаете, но повечето приложения, особено платените, са дело на цял екип от хора. Зад тези 5-10 лв. стоят часове прекарани в кодене, проучване, тестване. Часове прекарани в чакане нещата да потръгнат и още една камара инвестирани пари. Затова неслучайно е платено. И всичко това ние заплюваме, защото ни е свидно да допринесем малко за това, от което и ние ще имаме полза.

За какъв стандарт говорим въобще? За нас явно стандартът е избирателен и докато бутилка уиски с четири RedBull-а не влиза в тези стандарти, то някое приложение влиза. Тук веднага ще кажем, че за американците това е евтино, защото те взимат повече пари. Сигурно. Сигурно и те пият, и те пушат, плащат сметки, карат кола, имат данъци и т.н. Ако отидем да си купим навигационно устройство, нима няма да дадем 100-200 или 300лв? Ще дадем, но примерно 50 лв. за Sygic няма как да дадем. И това е странно и непонятно виждане за нещата, което повечето хора го практикуват. Леко ми напомня за луксозните автомобили с газови уредби, ако трябва да съм честен. Някак си е странно редом до малката шкодичка от 95-та на колонката за газ да застане Mercedes, който очевидно не излиза фабрично с газова, съдейки по това на колко скришно място е забутан вентила за маркуча. Нали, като имаш пари за Mercedes, би трябвало да имаш пари и за бензин.

Същата логика е и тук, когато говорим за едното приложение, което струва 5-10 лв. Или една крупна сума за нашия стандарт на живот. Българинът не е беден, без значение дали има криза или не, дали работи или не. Ние винаги намираме пари за iPhone или Galaxy, или каквото и да е там скъпо телефонче. Ако щеш и заем ще теглим, ще разпродадем каквото имаме, но ще имаме нов телефон. Какъв интернет ще ползваме и откъде ще си сваляме приложенията е друга работа. Там може и да минем с нещо кракнато. Някак си ще прецакаме системата, но няма да дадем 5-10 лв.