Преди около месец ви представих своя топ 10 с най-добрите научнофантастични разкази, писани някога. Разбира се, това беше мой личен топ и мнението си е мое. Този път смятам да продължа това, което се надявам да се превърне в нещо като традиция.

Днес темата е най-добри научнофантастични филми за последните 10 години, а класацията отново е топ 10. Разбира се, за в бъдеще не твърдя, че всяка подобна класация ще е в sci-fi жанра, но не казвам и че ще бъде “топ 10 сапунени сериали от нашето детство”. Смятам постепенно да ви запознавам с нещата, които ме вълнуват и са привлекли вниманието ми по един или друг начин.

[rquote]Още една уникална класация, която се надявам да ви хареса[/rquote]Няма да задълбавам в света на класическите sci-fi филми, защото там борбата за предните позиции в класацията ще бъде “безмилостно жестока”, а и ще има адски много недоволни хора. Някои от филмите в настоящата класация са такива, които със сигурност сте чували, ако не и гледали. Но някои от тях смятам, че ще са непознати за вас, и ще се радвам, ако намерите новия си любим филм сред по-долу изредените.

Подобно на класацията ми за sci-fi разказите, и сега използвам нещо специално, за да избера кой да влезе в топ 10. Филмите, които присъстват тук, са оригинални с по нещо – уникална режисура, изключителна актьорска игра и най-вече оригинална идея и сценарий. Не съм подбирал филмите по брой спечелени награди, били те Оскари или Златни Малинки, но ще спомена, ако даден филм има спечелена награда – това все пак вълнува някои от вас, нали?

Е, да започваме:

 

10. “Първичен код” (Source Code) (2011)

Отново – десетото място в класацията е ужасно трудно. “Първичен код” е филм на режисьора Дънкан Джоунс, в който войник се събужда в тялото на друг човек и се опитва да спаси пътниците на влак от предстоящ атентат. За който не го е гледал, няма да споменавам повече. Главната роля е поверена на Джейк Джиленхал, а Бен Рипли и Дънкан Джоунс са номинирани за наградата Бредбъри от Science Fiction and Fantasy Writers of America, както и за награда Хюго за най-добра пълнометражна драматизация. Печели награда от филмовите критици в Охайо за най-добър сценарий. Всички награди са за 2012 година.

 

9. “Star Trek: Пропадане в мрака” (Into Darkness) (2013)

Самостоятелно този филм е повече от добър, а като продължение на сагата Star Trek е просто феноменален. Режисьор е небезизвестният Джей Джей Ейбрамс, а ролята на злодея изпълнява Бенедикт Къмбърбач (Хобит, серийния филм Sherlock, Боен Кон), който според мен лично е “младата надежда” на английското кино. Някои от вас може би знаят, че той играе и в постановката на Дани Бойл (да!) “Франкенщайн” на Националния Театър във Великобритания, където си партнира с Джони Лий Милър (с който си разменят ролите на Виктор Франкенщайн и Чудовището през постановка). Отплеснах се, извинявайте. Просто ми е много любим актьор. Та тук, в Star Trek, ролята му на злодей е ненадмината и филмът си заслужава да се гледа дори и само заради него.

филми
Снимка: Prometheus

8. “Прометей” (Prometheus) (2012)

И така, стигаме до един много противоречив филм. “Прометей” на Ридли Скот. Няма смисъл да обяснявам кой е господин Скот, нито че филмът е така да се каже предистория на сагата “Пришълецът” (Alien). Всеки знае това. Хубаво е обаче да се уточни и какво е казал самият Скот, а именно – “Прометей” е история, която се развива в същата вселена като “Пришълецът”, но е самостоятелна. Да, показва “раждането” на зеноморфа (отговорен за много мои безсънни нощи като малък), но филмът разказва самостоятелна история – борбата на човечеството да намери мястото си във вселената, да открие кой всъщност ни е създал и да разбере защо. Да, във сценария има доста дупки, това е безспорно. Аз лично обаче смятам, че ролите на актьорите са много добре замислени, чудесно изиграни и смислени. Майкъл Фасбендър отново е гениален, този път в ролята си на андроида Дейвид. Всяко нещо във филма има смисъл (някои от нещата обаче се забелязват след третото гледане, потвърждавам от личен опит). Колкото до дупките в сценария – надявам се продължението, което чакаме през 2016 година, да ги запълни.

 

7. “Сектор 9” (District 9) (2009)

Извънземна раса, пристигнала на Земята, е принудена да живее в подобни на гета затворени пространства и да се бори със сегрегацията, която им е наложена. Нямам какво повече да кажа за този филм, освен че Шарлто Копли (Господарка на злото, Елизиум) е чудесен в ролята си на човек, който е изложен на биотехнологията на извънземните и трябва да преодолее трудностите, които се изпречват на пътя му. Движението на камерата по време на целия филм играе много голяма роля – имате чувството, че тичате след героите с камера в ръка. И да, много добре е направено, за разлика от масата филми, които са решили да използват този ефект. Много недооценен, но задължителен за гледане филм. Режисьор е Ниъл Бломкамп, работил по “Смолвил” и “Старгейт”. Номиниран е за 4 Оскара.

Снимка: Rise of the Planet of the Apes

6. “Възходът на планетата на маймуните” (Rise of the Planet of the Apes) (2011)

Знам, сега върлите фенове на сагата ще започнат със спорове, че филмът не може да стъпи на малкия пръст на оригинала и други подобни твърдения, но не забравяйте, че в момента класираме филми само от последните 10 години. Да, оригиналът (този от 1968, с Чарлтън Хестън, а не филма от 2001-ва с Марк Уолбърг) е ненадмината адаптация по книгата на Пиер Буле, но нека говорим за настоящия от 2011-та с Анди Съркис в ролята на Цезар – надарената маймуна, от която започва всичко. “Възходът на планетата на маймуните” е един добър подход към оригинала – не повтаря историята отново, а всъщност като че ли разказва едно по-различно начало на маймунската цивилизация. Много добра режисьорска работа от страна Рупърт Уаят, чудесни специални ефекти (маймуните са компютърни, разбрахте ли?), а и Анди Съркис отново се справя чудесно с ролята си на нещо не чак толкова човешко. Не забравяйте, че тази седмица по кината тръгва и продължението – “Зората на планетата на маймуните”, където в една от главните роли ще видим Гари Олдман. Нямам търпение.

 

5. “Облакът Атлас” (Cloud Atlas) (2012)

Не очаквахте това тук, нали? “Облакът Атлас” според мен е най-добрият филм на дуото Уашовски – не съм голям фен на “Матрицата”. Филмът е номиниран единствено за награда Златен Глобус, но нека това не ви заблуждава. Ако още не сте го гледали (което ме съмнява), направете го! Том Ханкс и купчината други актьори са много добри в ролите си на души, прераждащи се в различни епохи. Съдбите им са свързани и всичко, което правят, се отразява на бъдещето. Всъщност филмът е адаптиран от книгата “Облакът Атлас” на Дейвид Мичел (която е следващата книга, която съм си заплюл) с помощта на Том Тайкуър (Парфюм и Тичай, Лола, тичай). Невероятно оригинален, въпреки че е по книга. И отново лично според мен – недооценен. А саундтракът е… Леле, майко!

 

4. “Луна” (Moon) (2009)

Стигаме до един много странен, недооценен (ох, май всички филми тук са недооценени, което според мен спомага те да са толкова добри), но оригинален филм. Действието се развива в близкото бъдеще, където минна база за ресурси на Луната е управлявана от един-единствен човек (в компанията на робот-компютър) на договор. Той ще се върне на Земята чак когато изтече договорът му. Но започва да открива странни и плашещи неща около себе си и не след дълго всичко се разкрива… В главната роля е Сам Рокуел, а Кевин Спейси е гласът на компютъра. Режисьор отново е Дънкан Джоунс (Първичен код). Спечелената награда тук е една – BAFTA. Може би това е един от най-гениално замислените филми в този топ 10.

Снимка: Inception

3. “Генезиз” (Inception) (2010)

Навлизаме в челната тройка и тук вече отново става много трудно. Някой сега ще си каже наум: “Генезиз? Та този филм е толкова надценен!” Аз пък смятам, че е точно обратното – фактът, че за него се говореше толкова много, а и е на режисьора Кристофър Нолан, прави така, че хората просто да си кажат “Хм, поредният опит на Нолан да направи гениален филм, но няма как да надмине “Черният Рицар”!” Вярно е, играта на Хийт Леджър там е ненадмината, но тук говорим за съвсем различен жанр филм и той сам по себе си е просто… “невероятен” е слаба дума. Четири спечелени Оскара и според мен лично може би най-добрата игра на Леонардо ДиКаприо (който по принцип не харесвам, ама хич). Отново – за филма се говореше много, така че няма да го обсъждаме. Какво ви е извинението последните 4 години, ако не сте го гледали?

 

2. “Слънчева светлина” (Sunshine) (2007)

В процеса на писане на тази статия, постоянно сменях местата на тези последни два филма. В крайна сметка стигнах до решение. На второ място е един от най-любимите ми филми изобщо – “Слънчева светлина”. Отново споменавам Дани Бойл като режисьор (виж номер 9 – театралната постановка), който режисира също и най-добрия филм за зомбита изобщо – “28 дни по-късно” (който не е в този топ 10 само защото е излязъл преди повече от 10 години). Историята – през 2057 година Слънцето е изчерпало водородните си запаси и екип от космонавти е изпратен на мисия да го запали отново с помощта на ядрена бомба. Филмът притежава най-добрия саундтрак в тази класация, дело на английския самоук композитор Джон Мърфи. След играта на Килиън Мърфи (Батман в началото) и кратката (но гениална) поява на Марк Стронг (Шерлок Холмс) останах без думи. “Слънчева светлина” е номиниран за най-добър sci-fi филм през 2008 година от Американската Академия за Научна Фантастика, Фентъзи и Ужаси.

Снимка: Children of Men

1. “Децата на хората” (Children of Men) (2006)

Е, ето ни и на финала – номер едно е “Децата на хората” на Алфонсо Куарон (Хари Потър и затворникът от Азкабан). Гениален филм! С мен няма да се съгласят само хората, които не са го гледали. Главните роли са поверени на Клайв Оуен (Вътрешен човек) и Джулиан Мур (Големият Лебовски). Отново идеята и режисурата са просто уникални – в недалечното бъдеще човечеството е изгубило възможността си да се възпроизвежда. Жените са стерилни, а най-младите деца са център на публичното внимание. Героят на Оуен се съгласява да придружи жена, която като по чудо е забременяла, на сигурно място. Едно от най-вълшебните неща в този филм е кинематографията (за което е номиниран за Оскар, както и за още две награди на Академията – най-добър сценарий и най-добра филмова редакция). Сцените са дълги и напрегнати. Две от най-гениалните сцени в киното изобщо (според мен) са част от този филм – едната е 4-минутна в кола, отнела 12 дни, за да бъде снимана (камерата не прекъсва по време на цялата сцена), а другата – дълга, напрегната сцена, която просто няма как да опиша – трябва да се види. О, във филма има и момент с бой с акумулатор… дааа. Нямам какво повече да кажа за “Децата на хората”, освен че ме кара да настръхвам. Ако има някой, който не го е гледал – освободете час и 49 минути от свободното си време и седнете пред екрана.

Почетно споменаване:

Няма как да минем и без няколко филма, които не влязоха в класацията, но заслужават да бъдат споменати по една или друга причина.

 

“Гравитация” (Gravity) (2013)

Отново на Алфонсо Куарон. Самият филм като история не е нищо особено, но грабващото тук е режисурата и самата кинематография – първата сцена от филма продължава повече от 12 минути, без камерата да прекъсва, и направо ви кара да се чувствате като част от екипа на астронавтите. Фактът, че има спечелени 7 Оскара, също ме кара да го поставя тук.

 

“Докладът Европа” (Europa Report) (2013)

Режисьор – Себастиан Кордеро. В главната роля – познатият ни вече Шарлто Копли. Екип от астронавти е изпратен на луната на Юпитер Европа, за да я изследва за извънземен живот. Целият филм е направен като запис от камерите на борда на кораба, което се е получило добре. Финалът на филма е меко казано странен. Като цяло е оригинално замислен, но като че ли нещо му липсва.

 

“УОЛ.И” (WALL-E) (2008)

Според мен лично това е най-хубавият анимационен филм в този стил. Има спечелен Оскар за най-добър анимационен филм на годината (2009). Смятам, че Дисни и Пиксар са се справили повече от добре.

 

“На ръба на утрешния ден” (Edge of Tomorrow) (2014)

Я, имаме и филм от настоящата година! Не мога да не спомена и “На ръба на утрешния ден” – стана ми любим веднага щом го гледах на кино. Много добре замислен (всъщност е по роман на Хироши Сакуразака), ефектите са ненадминати, а и Том Круз явно все още го бива. Става въпрос за войник, който някак си живее само в един ден на бойното поле – щом умре, се събужда същата сутрин и започва отначало. Обратът е просто… За награди още е рано да си говорим, така че ще следим за това.

В заключение ще кажа само това – да, класическите sci-fi филми от миналия век са нещо чудесно, но не бива да обръщаме гръб и на това, което съвременните режисьори могат да ни предложат. В последно време все повече и повече филми разочароват със слаба режисура или не добре развит сценарий, въпреки че идеите им са много обещаващи. Един такъв филм за мен е “Превъзходство” (Transcendence). Държа да го спомена, за да видите какво имам предвид (разбира се, може и да не сте съгласни с мен) – концепцията тук е много оригинална, но сценарият е доста беден, а и честно казано не смятам, че това е подходяща роля за Джони Деп.

Е, това беше моят личен топ 10 най-добри научнофантастични филми за последните 10 години. Какво мислите за класацията? Гледали ли сте филмите? Кой от тях ви е любим? Или пък според вас трябва да са подредени по различен начин? Коментирайте със своите 10 филма, ще ми е интересно да чуя мнението ви, както винаги.

 

Начална снимка: Minority Report (2002)