Научната фантастика по мое мнение е най-трудният за писане жанр. Един писател трябва да е смел в опитите си да пресъздаде нещо, което не съществува. Да запознае читателя със светове, които умело е изградил в ума си, които може и да не се подчиняват на физичните закони. Авторите на всички произведения, които ще споделя с вас днес, са успели в това си начинание по един или друг начин. Някои дори присъстват с по два разказа — не само защото са любимите ми творци, а защото необоримо са се доказали като едни от най-добрите в сферата на научната фантастика.

Личният топ 10 на Венци

Е, да започваме!

10. “Зелените хълмове на Земята” (The Green Hills of Earth)
Робърт Хайнлайн

Много ми беше трудно да избера точно разказа, който ще бъде на десето място. Има много други разкази, които заслужават да бъдат в този списък, но фактът, че Робърт Хайнлайн е наричан един от “големите трима” на научната фантастика, наред с Айзък Азимов и Артър Клърк, е едно от нещата, които ме насочиха към този избор. Спрях се на него и защото както той, така и останалите разкази, ми повлияха по един особен начин. За какво става въпрос? Рислинг е механик на междупланетарен кораб, който претърпява злополука и тъй като вече не може да работи на кораб, започва да обикаля космическите пристанища на планетите от Слънчевата система, пеейки песни.

9. “Звездата” (The Star)
Артър Кларк

“Звездата” е разказ, който най-вероятно няма да се понрави на върлите атеисти. Сър Артър Кларк е автор, който не един път е задълбавал в темата за ролята на Господ в историята на Вселената. И все пак според мен това дори не е най-добрият му разказ с подобна тематика. В тази история се разказва за група учени, между които и свят човек, който е астрофизик. Те се връщат от експедиция до далечна звезда, където са открили нещо смайващо.

8. “Нямам уста, че да викам” (I Have No Mouth, and I Must Scream)
Харлан Елисън

Елисън е познат като автор, който изобщо не си играе. Произведенията му хич не са подходящи за деца и челите “Едно момче и неговото куче” (A Boy and his Dog) ще знаят какво имам предвид. “Нямам уста, че да викам” е може би най-смущаващият разказ в целия топ 10. Накратко — група хора (последните на Земята), са затворени във вътрешността на супер-компютър, който ги държи живи с цел да ги изтезава.

7. “Падането на нощта” (Nightfall)
Айзък Азимов

“Падането на нощта” е разказ, който на не едно и две места е споменаван като един от най-добрите (ако не и най-добрият) научнофантастичен разказ. Азимов тук ни запознава с един свят, над който властва вечен ден. Шест слънца огряват повърхността на Лагаш — планетата, която не познава тъмнина. Нещо се случва обаче и жителите на този свят ще познаят ужаса на пълната тъмнина.

6. “Чу се гръмотевица” (A Sound of Thunder)
Рей Бредбъри

Роден в Уокиган, щата Илинойс, Бредбъри започва да пише първите си разкази много млад и не след дълго запознава света с невероятния си роман “Марсиански Хроники”, съставен от отделни, свързани помежду си разкази. Тук обаче няма да говорим за някой от тези разкази, а за нещо различно. Чудили ли сте се някога защо изкривяването на настоящето посредством промяна на нещо незначително в миналото се нарича “ефектът на пеперудата”? Този разказ е виновникът за това. Убиването на една пеперуда във времето на динозаврите, довеждащо до катастрофални последици в настоящето, е идея на Рей Бредбъри.

5. “Най-великият научнофантастичен разказ, писан някога” (The Greatest Science-fiction Story Ever Written)
Ерик Джеймс Стоун

Този автор може и да не е познат на много от вас, но съм сигурен, че историята ще ви стане любима, след като я прочетете. Какво е необходимо, за да се напише най-великият sci-fi разказ? Един автор, чиито творби постоянно биват отхвърляни от редактора му, прибягва до помощта на свой приятел, специалист по квантовите компютри. Развръзката тук е феноменална!

4. “Цветът от космоса” (The Colour out of Space)
Хауърд Филипс Лъвкрафт

Хауърд Филипс Лъвкрафт е познат на всички най-вече като бащата на модерния хорър жанр и най-голямо вдъхновение на Стивън Кинг. Истинските фенове обаче ще оценят и потапянето му в огромния океан на научната фантастика. Макар че всичките му творби обхващат фантастиката като жанр, на малко от тях може да бъде приписан и “научният” аспект. Един от тези разкази е именно “Цветът от космоса”. Създадена през 1927 година, това е може би първата творба, в която са описани влияния върху човешкото тяло и останалите живи организми на нещо, което силно напомня радиация (в комбинация обаче с лудост, тъй като дотогава хората не били виждали подобно нещо). Нищо друго няма да спомена от разказа, за да не разваля удоволствието от четенето на тези, които решат да се гмурнат в необятната фантазия на Лъвкрафт.

3. “Калейдоскоп” (Kaleidoscope)
Рей Бредбъри

И трите последни разказа са на моите най-любими автори и смятам, че трябва да си разделят първото място. Но все пак това е топ 10 и с голяма трудност ще трябва да ги подредя. Този кратък разказ на може би най-любимия мой автор няма да срещнете в нито един друг топ 10. Според мен е недооценен, но това всеки ще прецени за себе си. Освен с другите два разказа от текущия топ 3, начинът, по-който ми повлия последния абзац от тази история, може да се сравни само с книгата “Пикник Край Пътя” на братята Аркадий и Борис Стругацки (който я е чел, знае за какво говоря, но мястото ѝ не е тук и засега ще я оставим на мира). В разказа става въпрос за група космонавти, които след проблем с кораба им се реят из пространството около Земята. Не искам да спойлвам нищо за вас, така че ще премълча останалото.

2. “Деветте милиарда имена на Бога” (The Nine Billion Names of God)
Артър Кларк

Както подсказах в номер 9, има още един силно влиятелен разказ на Артър Кларк, в който той разсъждава над темата Бог и ролята му във Вселената. Както “Падането на нощта”, и “Деветте милиарда имена на Бога” също е спряган от много хора за най-добрият кратък научнофантастичен разказ. Защо монасите от будистки манастир се захващат със задачата да открият истинските имена на Бога и успяват ли, оставям да разберете сами.

1. “Последният въпрос” (The Last Question)
Айзък Азимов

И така, след дълго размишление, стигнах до извода, че лично за мен най-добрият научнофантастичен разказ, писан до момента, е “Последният въпрос” на американския (роден в бившия СССР) писател фантаст и професор по биохимия в университета в Бостън Айзък Азимов. Нямам много какво да кажа за случващото се тук. Човечеството е създало огромен супер-компютър, на който, в течение на милиони години, задава един въпрос — може ли ентропията във Вселената да намалее? Отговорът на този въпрос след всичките години на еволюция на машината успя да ме накара да пусна сълза (много малко са произведенията, способни на това). Точно това, както и развръзката, оставям на вас, читателите, да оцените сами.

Почетно споменаване:

Има няколко разказа, които за малко не успяха да станат част от този топ 10, и според мен заслужават да бъдат споменати с по няколко думи.

“Дългият дъжд” (The Long Rain)
Рей Бредбъри

Тук Венера е планета, дом на неспирен дъжд, който докарва до лудост катастрофиралите там космонавти. Дали ще се спасят?

“Осмо пътешествие” (Podroz osma)
Станислав Лем

Какво се случва, когато човешката раса бъде предложена за член на Организацията на обединените планети и как гласуването за това ще се отрази на представителя ни в залата?

“Сюжет за роман” (Сюжет для романа)
Иля Варшавски

Двама спътници във влак, единият от които е на път за санаториум, след като е лекуван от болест, си споделят преживявания. Болният споменава, че изведнъж у него се е пробудило желание да напише роман, а другият решава да му даде идея — учени успешно присаждат мозък на човек. Развръзката и тук е нещо, което не сте очаквали.

Е, това е моят личен топ 10 на най-добрите научнофантастични разкази, писани някога. Няма да ви е трудно да намерите повечето, ако не и всички тях, в интернет за безплатно четене. Ако според вас има други такива, които биха могли да се вместят тук — коментирайте. С удоволствие ще им хвърля по едно око.