NASA и други (частни) компании са отдадени на идеята да изпратят хора на Марс в обозримо бъдеще. След като пътуват около 9 месеца, за да достигнат Червената Планета, тези космонавти пионери ще искат веднага да се заемат с работата по колонията и изследване на планетата. Процесът по настаняване обаче изглежда ще бъде ускорен, след като вече се разработват роботи, които ще строят нужните сгради и пътища преди космонавтите да пристигнат. Берох Кошневис, инженер на NASA от Университета в Южна Калифорния, от години работи върху роботи, които да могат да 3D принтират сгради, като използват бетон. Той също така ръководи изследването, което се стреми да използва тази технология на Марс.
Методът на Кошневис за принтиране на сгради е наречен „контурна изработка“. Работи почти по същия начин като обикновеното 3D принтиране с изключение на това, че машините са много по-големи и вместо с пластмаса, работят с бетон. Точно това в момента е най-голямото предизвикателство. Рецептите за изработване на бетон може да са много и различни, но главно включват някакъв едър агрегат (като скали например), фин агрегат (пясък), циментно свързващо вещество, химически добавки и рециклирани материали. Почвата на Марс обаче съдържа много сяра (четири пъти повече, отколкото тук на Земята). Дори и рецептата да бъде променена, за да се вземе предвид и сярата, пясъкът на Марс е много по-груб и няма да минава лесно през „принтиращите“ машини. Пясъкът на Земята е бил ронен от водата и вятърът практически откакто планетата съществува и ерозията го е превърнала в много фин материал. Въпреки че Марс изпитва големи прахови бури, Марсианският пясък не е обект на кой знае колко ерозия.
Липсата на почти всякаква атмосфера и атмосферни влияния на Марс обаче дава големи предимства, както и ниската гравитация, в сравнение с нашата. 3D принтираните сгради няма да има нужда да се противопоставят на силни ветрове или гравитационно налягане. Това ще удължи живота на самите постройки.
Някои от първите сгради за бъдещите колонизатори, които ще се появят на повърхността на червената планета, включват площадки за кацане, пътища, щитове против температурни влияния и микрометеорити и други. От NASA се надяват да могат да използват подобни машини за построяване на инфраструктура също и на лунната повърхност, въпреки че там съществуват същите проблеми с грубия пясък.
Все още от NASA няма обявен срок кога тези роботи ще заминат за Марс и ще се заемат с работата си. Проектът Mars One има план да започне колонизацията през 2024 година, докато от SpaceX са се насочили към 2026 година. Има притеснения относно възможността за изпълнение на тези срокове и според някои само полет до червения ни съсед с космонавти на борда (без кацане) звучи по-реалистично но първо време. От NASA пък смятат да имат техни астронавти на планетата до средата на 2030-те години.
Вижте това видео, което показва как роботите на NASA биха изглеждали в действие:
