Роботите вече са част от нашето ежедневие, независимо дали го искаме или не. Може би не точно такива, като по филмите, но ги има. Реално погледнато дори смартфонът ви е един робот, който може много. И технологиите в днешно време се развиват толкова бързо, че няма да усетим кога един филм като „Роботът и Франк“ (Robot & Frank) ще стане реалност – машини, можeщи да мислят и чувстват, ще бъдат част от живота ни и за нас това ще бъде нещо нормално.
ВИЖ ОЩЕ: УЧЕНИ ОБЯВИХА ГОЛЯМ НАПРЕДЪК В ТЕХНОЛОГИИТЕ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА ОБРАЗИ
Но искаме ли това? Или по-точно зададен въпросът трябва да бъде такъв: знаем ли какво искаме и можем ли да го постигнем? Отново настъпвам клишираната опашка с този коментар, но това е неизбежно. Надали само на мен ми се струва, че бавно но славно вървим по пътя, който са извървели много филмови герои, преди the machine overlords да ги унищожат. Само помислете – машини, които да помагат на хората в „Матрицата“, роботи, улесняващи като цяло живота ни в „Терминатор“. Дори не е нужно да говорим само за филми – разказът „Нямам уста, че да викам“ (I Have No Mouth, and I Must Scream) на Харлан Елисън е доста емблематичен в случая.
И наистина вървим стремглаво напред към светло (дали?) бъдеще. През лятото ви запознах с новината за чатбота, който успя да накара журито в теста на Тюринг да го помисли за малко момче. А какво можем да кажем за изключително успешния проект J.A.E.S.A.? На пръв поглед един по-добър вариант на Siri и Google Now, това всъщност е невероятно добре програмиран изкуствен интелект, който може да води разговори, да търси мигновено информация в интернет и да познава с кого говори. Съвсем скоро той може да замени helper-а на вашия смартфон (бил той iPhone или Android), но след това какво? От там накъде? Но нека не говорим само за изкуствен интелект.
[cquote] Роботи…[/cquote]
Роботи-пазачи? Роботи работници? Дори потенциални военни роботи. Да, всичко може да изглежда чудесно, развиващо се, иновативно и футуристично, нооо… Не ме разбирайте погрешно – аз също се радвам на успехите на човечеството в сферата на технологиите. Обичам sci-fi и когато това се случва наистина е просто невероятно! Живеем във времена на постоянни успехи и иновации и това е чудесно, но трябва да подходим внимателно, много внимателно, за да не ни изиграе това една лоша шега. Може би звучи смешно, но много хора гледат на това сериозно.
Преди време ви запознахме с притесненията на Елън Мъск по темата. Наскоро той отново коментира изкуствения интелект и мислещите машини, като спомена, че според него сингулярността може да бъде достигната спокойно до около 5-10 години. Ще ви припомня, разбира се, и какво е това сингулярност в технологичния свят. Това е хипотетичен момент в бъдещето на човечеството, при който машините (под формата на изкуствен интелект) ще станат по-интелигентни от хората и след това не знаем какво следва.
Когато говорим за роботи и изкуствен интелект, трябва да обърнем сериозно внимание на две неща: влиянието на това върху средностатистическия човек и сигурността.
Защо влиянието върху средностатистическия човек? Ами, замислете се – искаме роботите да вършат нашата работа. Да сглобяват продукти в заводи, да ни пазят, да воюват вместо (или рамо до рамо с) нас. Като цяло да работят. Това ще се отрази на заплатата и работните места за хора, които колкото и гадно да звучи, не могат да вършат друго. Това са хора с ниско образование или такива, които не са имали изобщо възможност да се реализират в дадена сфера поради ред причини. Те работят като охранители, строители или работници в заводи, за да хранят себе си и семейството си. Не мисля че замяната на тази работна ръка с изкуствена ще е на сто процента от голяма полза, защото цената й в тази сфера ще намалее драстично и това ще се отрази на пазара. Да, всички продукти ще станат изключително евтини, това е факт, но какво да правят хората, които нямат възможност да се занимават с друго. Да си стоят вкъщи и да умират от глад? На практика няма да остане какво друго. Ако искаме да избегнем това, трябва да се обърне внимание още от сега, а не виждам никой да го прави. И за това ли ще се сетим, когато стане твърде късно?
А какво за сигурността? Много просто. Никой не иска „Терминатор“ да се случи наистина. И за да не се случи, трябва да подходим много внимателно към разработването на изкуствен интелект и машини, които да действат от името му. Честно да ви кажа супер-компютри, които да мислят вместо най-големите умове на планетата, такива които да решават проблемите ни и да се грижат за нас, не звучи особено успокояващо. Да, много съм ЗА разработването на квантови компютри, но това е съвсем друго. Но изкуствен интелект, на който да разчитаме? Някой ще си каже „Да де, но компаниите, които се занимават с това са големи. Зад тях стоят гении и те знаят какво правят?“ Съжалявам, но не мисля че Facebook е точният гигант, който да започне да разработва умна машина. Умна машина, която да знае всичко за нас от въпросната социална мрежа? Не, мерси! Не мисля че някога ще се появи някой, на който да се доверим в разработката на нещо подобно.
Успокояваща звучи единствено идеята на Айзък Азимов за трите закона на роботиката, които да помогнат на хората да се предпазят от евентуални проблеми. Но достатъчно ли е това? Ако една машина е умна и може да разсъждава трезво, то реална възможност е тя да може да заобиколи тези команди или пък да измени тотално програмирането си и оттам приоритетите си. За това обаче е рано (или поне така ще си кажем сега).
Разсъжденията ми може да приличат на пост-апокалиптичен sci-fi филм, но представляват една реална възможност, независимо дали го искате или не. Все някога ще трябва сериозно да започнем да мислим по темата. Вие изберете дали това да стане рано или късно.
Начална снимка: Times Union
