ято е. За мнозина това е времето за забавление, а за някои сега е моментът, в който се правят пари. Ако разделим нещата на изток и запад (в България), може би лятото е времето, в което западът почива, докато изтокът работи неуморно по 24 часа. Аз съм от западняците, колкото и понякога това да не ми харесва, и столицата лека-полека през годините се превърна в моя малък Ню Йорк. Високи бетонни сгради, много коли, забързан живот и единствените мисли, които се въртят в главата ти, са свързани с бизнес. Жалкото е, че дори когато уж излизам да се забавлявам, в повечето случаи разговорите пак са за работа. Това е градът на парите или поне на тези, които се мъчат да правят пари, защото е ясно, че тук не е като в Голямата ябълка.
За нас, хората от запада, лятото е времето за почивка. Малко да избягаме от града, малко да се повеселим, да се видим с приятели. За някои от нас това е времето, в което могат да избягат от всичко. Противно на всеобщото разбиране, че в София е супер яко и животът е чудесен, и парите падат от небето, аз не бих го описал точно така. Да, може би има повече възможности от другите населени места, но със сигурност мога да отбележа много минуси, с които съм убеден, че ще се съгласите. Най-малкото тук думата „приятел“ е нещо относително, защото много често може да ти се наложи първо да се обадиш на твоя „приятел“, преди да отидеш до тях. И същият „приятел“ утре може да ти вземе хляба от ръцете, защото уж многото възможности май не могат да стигнат за всички. Разбира се, малки изключения има, но това е друга тема.
Любовта към Варна и хората там е завинаги
Миграцията на хората от запада обикновено е на изток. В последно време мнозина се обръщат и към нашите съседи, но аз и Ники останахме верни на традицията, която за трето поредно лято ни отведе в един любим за нас град – Варна. Град, изпълнен със спомени и незабравими моменти, които ни топлеха през студените месеци, докато не дойде пак юни месец и не се отправим там, където ни чакат приятели, слънце и море. Лично мен там ме чака и малко спокойствие, защото дори да е голям град, аз не го усещам да ми влияе натоварващо. И там има коли, в 17:00 часа става лудница по улиците, пълно е с грабливи чайки (софийският еквивалент на бездомните кучета), но въпреки това на мен ми е спокойно и си почивам.
И така, след толкова чакане, преди няколко дни събрахме багажите, заредихме колата и отпрашихме в ранни зори към далечния изток. Без костюми, лачени обувки и други подобни глупости. На един мъж му трябват само няколко тениски с надписи, четка за зъби, малко техника (все пак сме от Smart News) и хубава самобръсначка. 
Така и така модата в момента е да приличаш на Дан Билзериан или нещо от този сорт и макар аз да съм далече от тази визия, Philips Series 9000 е чудесен спътник на всеки, който вече има малко повече от пет косъма по лицето си. Лично аз винаги съм бил малко скептичен към тези джаджи, но все пак реших да пробвам и честно казано останах доволен. Комплектът предлага много глезотии, приставка за подстригване, специална поставка за почистване и зареждане и всичко, което да ви помогне да докарате така модерния съвременен вид на брадясал мъж. Плюс това с едно зареждане изкарва със сигурност над една седмица, тъй че положението е под контрол.
И така, партито започна още първата вечер. От единия клуб в другия, където бяха нашите приятели от 24/7 IN DA HOUSE, там бяхме и ние. Те бяха хората, с които се запознахме още преди три лета в едно култово заведение във Варна, и те са хората, с които се сприятелихме толкова, че всяка следваща година прекарваме заедно нашата почивка. И преди да си помислите, че във Варна може само да пиете по клубове, ще ви кажа, че има още доста интересни неща, които да правите. На първо място може да се шляете в Морската градина с часове, без да изпитвате сериозни притеснения, че има вероятност да ви нападнат. Прилича много на нашата Борисова градина, но усещането е някак си друго. А когато ви писне, можете да се преместите да се шляете по плажа – това няма как да го изживеете в София. Времето обаче си минава и не може все да се седи на едно и също място. Затова може да смените градината с една чисто мъжка вечер в обсъждане на изключително важни за бъдещето на човечеството теми като коли и жени. Повярвайте ми, тези теми нямат край, особено на чашка и скъпо мезе (фъстъци от магазина пред блока), докато се шляпа белот.
Денят е наш! За щастие, докато в София времето е скапано, във Варна слънцето пече, а това значи само едно – бански, коктейли и красиви жени. Така де, няма как да минем без това, а в тази част на България красивите жени са в изобилие. И където е Варна, там е и Златни пясъци. Без много мислене компанията се премести до един от най-емблематичните курорти у нас, където купонът няма край. Доста прилича на Слънчака, но една идея по-културно. Там няма да обяснявам какво става, защото не знам кой ще чете тази статия, но мога да ви кажа, че партито е на макс, особено в един култов бар, носещ името на широкоразпространен коктейл.
Каквото стане на морето си остава на морето
„Потресени“ от случващото се в околията на Варна, решихме малко да се пробваме да поработим. Време е все пак за нов епизод на Големия град, тъй че гледайте да не пропуснете новата история. Не мога да кажа, че беше лесно да се направи това видео, но се надявам, че ще се вдъхновите от борбения дух, който все още носят някои млади българи. Макар и не в столицата, желанието за реализация и амбицията да се постигне успех се таи и в душите на хората, които са от провинцията (тази толкова омразна за мен дума).
Не отбелязах в началото, но тази година графикът се падна така, че да отпразнуваме цели два рождени дни на приятели от компанията. Това значи само едно – бели ризки, къси поли, яко настроение и музика до зори. За да не се излагаме, стегнахме се и докарахме доста приличен външен вид. Филипсът пак влезе в употреба, защото все пак да приличаш на стария Дан си е друго. Някак по-вървежен си и шансът ти да засенчиш гларусите става по-голям.
Така вече всички бяхме готови за последната незабравима вечер под звездите, в която да отпразнуваме състаряването с още една година на нашите приятели. Въпреки това обаче, когато стоях отстрани и гледах как всеки си прекарва чудесно, видях и че никой от тях не се чувства по-стар. Никой в компанията ни не се чувства уморен или стъпкан от живота. Не и в този момент. Тогава всички бяхме отново на 18, защото бяхме заедно. Всеки изпитваше невероятни емоции от музиката, от обстановката, от момента … от факта, че е на едно място със скъпи за него хора.
Хубавите моменти са с приятели, без значение къде си и какво правиш
На тръгване отново към запада, настроението на всички ни беше точно обратното на това, което цареше до преди няколко часа. Мисълта, че няма да се видим скоро ме ядеше отвътре, но трябваше да се обърна, да запаля колата и да потегля. Карайки наобратно, се замислих за много неща. Замислих се, че има Коледа, има Нова Година, има какви ли не празници, които чакаме да дойдат, но за мен може би най-очакваният момент е да отида във Варна, за да се видя с приятелите. Много хора са ме питали: „Защо, по дяволите, си прекарваш отпуската във Варна?“. Защо не отида на Созопол, Обзор или друго подобно място? Истината е, че там определено няма да изпитам онова усещане да си в град. Там може би наистина е като да си на море. Но там няма да си почина и няма да си прекарам добре, защото няма да има с кого да споделя всички хубави моменти. А те се случват тогава, когато си с приятели.
Посветена на всички, които ни очакват оново да се върнем на изток!
