Хората сме малки създания. А тук дори не говоря за планети, Слънчевата система или по-нататък… Това, което виждате на колажа по-горе, е 4-километровата комета 67P/Churyumov–Gerasimenko. След по-малко от месец тя ще се превърне в първата комета, на която е кацнал космически апарат.
Космическият кораб Rosetta е изстрелян през 2004 година, само за да пътува 10 години и да пристигне в орбита около кометата на 6-ти август тази година. А апаратът, който ще кацне на повърхността (който от своя страна се нарича Philae), ще го направи на 12-ти ноември 2014.
Тук има един интересен факт. Както някои от вас знаят, орбитите на космическите тела не са правилни окръжности (по първия закон на Кеплер). По-скоро те се движат по елипси, които при отделните тела наподобяват повече или по-малко кръгове. Е, интересното в случая е, че елипсовидната орбита на 67P/C-G около Слънцето се е променила малко. Причината е близкото преминаване до Юпитер. Самото изкривяване на орбитата става поради силното гравитационно привличане на планетата. Резултатът от това е, че перихелият (положението с най-малко разстояние между кометата и Слънцето; все пак говорим за елипса) е паднал от 2,7 Астрономически Единици на 1,3 АЕ. Една АЕ е разстоянието между Слънцето и Земята. Така че сега кометата 67P/C-G ще премине на само 190 милиона километра от нашето светило.
Да кажем нещо и за „мъника“, който се вижда на колажа, отдясно на 67P/Churyumov–Gerasimenko. Това е кометата C/2013 A1 „Siding Spring“. За нея също можем да отбележим няколко много интересни неща.
Първо, тя е известна с това, че вчера в 21:27 ч. българско време стана първата комета, която е наблюдавана как преминава изключително близо до някоя планета (в случая това е Марс). Кометата премина само на 139 000 километра от повърхността на Червената Планета. А всички апарати, които са в орбита около нашия червен съсед, трябваше да се скрият от другата страна на Марс, за да не бъдат засегнати от евентуалните прахови частици, изхвърлени при преминаването.
В момента на откриването на „Siding Spring“ миналата година, тя беше на разстояние от само 1 милиард километра от Слънцето. Кометата идва от Облака на Оорт. Този „облак“ е предполагаем от учените обект, все още ненаблюдаван директно, който обгръща цялата Слънчева система на разстояние (от центъра) 50 000 пъти по-голямо от това между Слънцето и Земята – както споменахме по-горе, това ще са 50 000 АЕ.
За да достигне до нас от Облака на Оорт, на „Siding Spring“ й е отнело няколко милиона години. Това е ужасно много време. Сега обаче си представете нещо друго – след като избяга от Облака на Оорт, тази комета започва да пада към вътрешността на Слънчевата система, поради привличането на Слънцето (излязла е от един вид равновесното си състояние там, в Облака). Тя няма да може да се върне обратно там, а за сметка на това ще започне да се движи по силно елиптична орбита около Слънцето. И тъй като началото на това обикаляне е започнало толкова отдалеч, то най-отдалечената от нашата звезда част от тази елипса ще е наистина много отдалечена. Учените смятат, че орбиталният й период (времето, за което кометата ще направи една пълна орбита около Слънцето) ще е около един милион години!
Наистина, хората сме малки, изключително малки създания.
