
ато термин „дете индиго“ се използва, за да опише онези невръстни от обществото, за които се смята, че имат специални, необичайни и различни дарби. Понякога дори и свръхестествени. Началото на тази концепция е поставена още през 70-те години на миналия век като основател е американската ясновидка и парапсихолог Нанси Ан Тап. Определя себе си като синестет. Синестезията е състояние, при което възприятията се свързват едно с друго. Синестезът може да вижда музиката в цветове или форми, а емоциите на хората в определен спектър цветове. Тя започва да вижда в човешките аури 12-ти цвят. До този момент видимите за нея цветове на аура излъчването са 11 в спектъра от червено до синьо. Taкa тя класифицира хората според цвета на тяхната аура. Според нея при тези деца преобладава индигово-виолетовият цвят — нещо, което било характерно за зрели хора с духовни практики или житейска мъдрост зад гърба си.
Нанси Ан Тап твърди, че при близо 95% от децата, родени в последните тогава 10 години, се наблюдавал този феномен. Макар и не научно потвърдена, популяризирането на идеята носи значителни приходи от консултации на подозирани за индиго деца, както и на авторите на книги, филми и организатори на конференции по темата. Тя ги представя като некомуникативни, с богата интуиция. Според нея тези деца работят с дясната половина на мозъка си. Съгласно поддръжниците на тезата за децата индиго, те помнят и възприемат информацията много по-бързо от децата с развита лява половина на мозъка, от което следва отегчеността им от материала в училище. Често са смятани за разсеяни и несериозни, но били изпреварвали връстниците си и били хиперактивни и по-подготвени от учителите си. По-късно теорията се доразвива от Джан Тоубър и Лий Карол. Идеята за децата индиго добива популярност с разпространението на няколко книги и филми в края на 90-те. Множество печатни и видео материали и конференции са създадени около вярването в идеята за децата индиго, тяхната природа и способностите им. Интерпретацията на тези вярвания [rquote]Една от тезите за тяхната поява в нашия свят е, че са „пратени по поръчка“.[/rquote]варира от убеждението, че те са следващо ниво в човешката еволюция, до това, че владеят телепатия.
В момент, когато човечеството е било обърнато към материалното, твърде често забравяйки духовното и истински значимото в живота, тогава индиговите деца се появяват сред нас, за да ни върнат вярата и да покажат защо сме тук и как да се задържим като раса. Те са точно обратното на това, което сме ние, като общество. Характерно за тях е, че притежават вътрешно знание за истината за живота, знаят, че съществува много повече от това, което виждаме и с което сме свикнали. Убедени са, че физическият живот е илюзия, създадени сме от енергия и животът е това – енергия и живо съзнание.
Ян Ван Хелзинг в своята книга „Децата на новото хилядолетие” описва своето издирване на такива по цял свят, като най-много открил в Китай. При изследване на тяхното ДНК е установено, че те притежават още 4 допълнителни нишки, което ги прави различни от нас. Учени от Калифорнийския университет са прибавили към техни клетки смъртоносна доза СПИН, но те останали напълно незасегнати. Кръвните им проби са били заразявани с ракови клетки. Открили наличие на имунитет към всички болести. Както здравословно, така и емоционално не допускат да бъдат разбалансирани, в същото време притежават свръхестествени умения като разчитане на миналото, преминаване през дебели стени, знаят за събития в бъдещето, четат затворени книги, левитират, състрадателни са с чувство за дълг и отговорност.
Попаднах на едно много интересно интервю с дете индиго – Саша на 11 години, който споделя в подробности какви са те, защо са тук и какво трябва да очаква човечеството. Според него скоро ще настъпи Промяна, с главна буква! Хората отдавна са в „сън“ за всичко около тях, за истините и за живота, но скоро ще дойде момент, в който ще трябва да се събудят, ако не започне война помежду им, казва Саша. За него човешката раса е хубава, добри сме, но не можем да чувстваме. Когато сме били създадени, сме били различни, много по-добри, а сега злоупотребяваме и сме станали лоши, егоистични и мрачни. Това за него е причината, заради която ще се провалим. Но искаме или не, промяна ще има и ние не сме готови за нея, светът няма да е все такъв, какъвто ние го строим, защото има енергия, която ние не разбираме и скоро няма да разберем. Тази енергия управлява света, не ние и докато не я „видим“ и разберем лошотиите ще продължат. Малкото момче говори за няколко вълни, носещи промяна, дори говори за намаляване броя на населението в световен мащаб. „Ние ще сме виновни за това, ние сме причината светът да стигне до упадък.“ За да не се стигне до там, казва Саша, децата индиго са „пратени“ на нашата земя, за да ни помогнат да отворим очите си и да „прогледнем“ към истинското, трябва да спрем да гоним [lquote]Децата индиго са „пратени“ на нашата земя, за да ни помогнат да отворим очите[/lquote]материалното, грандоманията и пошлостта. „Хората владеят странна енергия, която не разбират. Тя може да убива.“ – са думите на детето.
„Земята е училище. Вие сте ученици. В училището не се разрешава това, което му вреди. Така е и тук. В училището всичко се следи от директора, учителите и дежурните. На Земята е същото. Вие не сте сами. Вашите грешки – това също е Ваш опит, просто Вие при това получавате излишни синини. Така се случва доста често при децата. Родителите не ни се карат за синините, но когато те ни болят силно, родителите помагат, за да премине болката. Ние и Вие се учим. Трябва да се учим добре. Лошият ученик ще бъде винаги в синини и цицини. Понякога те се появяват със закъснение, но внезапно, тогава ни боли много и болката не отслабва. Такъв човек си го е заслужил, защото сам е поискал да го заболи.
Мнозина се опитват да прехвърлят своята болка на другите. Това е голямо провинение, нарушение на Закона на Света. Тогава болката отново се връща, но вече е много по-силна. Така бива дотогава, докато човекът не почувства цялата болка докрай.“
Още много неща има казани от Саша. Предвижда избухване на Слънцето, Луната ни ще изчезне. Бедствията са неизбежни, а всичко това звучи като от фантастичен филм за края на света, приличащ на онзи “ 2012″, ако сте го гледали – вулкани, цунамита… Да, момченцето говори и за смърт, но и за шанс да се избегне това. Само че зависи от нас, от всеки един човек на тази планета. „Приближава Вълна. Нея няма да може да отблъсне нито войска, нито самите хора. Това изменение трябва да засегне всеки. Не се бойте. Не е нужно да се съпротивлявате срещу това.“ Дори казва, че сред нас има извънземни раси, но ние не можем да ги видим, а се движат между нас.
А спасението според него е – „Любовта е важна, защото тя може да съединява чужди един на друг хора. Въобще, хората не са си чужди, но, когато се раждат, те забравят това. Можеш да се докоснеш до Любовта и да разбереш, че ти не си сам. Не е нужно да я докосваш постоянно. Тогава човек престава да прави нещата сам. За хората Любовта е чувство. За мен това е нещо, което прилича на вълна. Това е енергия, влияеща на вашия живот. Може да се нарече Закон, защото сам по себе си човекът е много слаб. Но Любовта не е същност. Тя само помага да се съединявате, а по-нататък е нужно друго. Има Нещо, което е по-голямо от Любовта. Понякога го докосвате, когато напускате Земята. Ако веднъж почувствате това, вие никога няма да живеете спокойно. Това не е за хората. Тези, които не умеят да общуват, си мислят, че са сами; могат да се обърнат към любовта, която ще им помогне да започнат да разговарят. Това не е проста работа за тези, които често са били сами.“
[cquote]“За това и е създадена любовта. Докато я има, хората няма да се загубят.“[/cquote]
„Ако вие престанете да се стремите да воювате, то постарайте се да започнете да разбирате как общуват планетите в Слънчевата система, какво представлява Слънцето и в какъв клъстер се намира. Оставени са ви знания, които трябва да използвате. Да получите знанията е много просто: Вие трябва да зададете прост и ясен въпрос. Той не трябва да се отнася за пари и за лично благо.“
Аз изпаднах в дълбоки размисли след като прочетох някои от отговорите му. Може ли да се вярва на всичко това? Какво е това дете, не се знае, защо се е съгласило да разкаже подобни истории? Как да приемем това и трябва ли да направим нещо преди да е твърде късно? В поведението ни ли се коренят грешките, които създаваме или в разбиранията ни? Отива ли си светът? Достатъчно луди ли сме, за да повярваме..? Както казваха в „Досиетата Х“ – Истината е някъде там!