олко пари бихте дали за една картина? Бихте ли си купили въобще картина? Това е нещо, което вече позабравихме, а за жалост повечето от нас вече нямат възможност да дават пари за изкуство. Не че не искат, а просто не могат. Това е и болката на един творец, защото неговият труд остава до голяма степен недооценен, забелязан, но недооценен. Всички сте чували приказката, че музикант къща не храни. Е, това може би важи не само за музикантите, но и за всички други, които се опитват да живеят от изкуство.
Йовица Миленов е художникът, който ще ви накара да останете без думи, когато го видите да рисува на улицата. За съжаление, или пък не, неговата „галерия“ е там, сред хората, в тълпата, която той сам събира около себе си, докато твори. Той не е от напудрените с шалчета и поведение художници. Напротив, Йовица е обикновено момче с големи мечти и още по-голям талант, който се опитва да ни покаже на улицата.
Да изживееш своето удоволствие. Това е всичко, което иска човек
Защо там, защо не го направи като големите художници? И аз това се питвам всеки път като го видя, но истината е, че той не живее в западна държава. Той живее тук, в тази част на изтока, която много други дори не я знаят на картата. Тук човек се сблъсква с една реалност, която е непонятна за белите държави и е принуден да търси своето място там, където го търсим всички ние – на улицата. Йовица не среща помощ от тези, които би трябвало да помогнат на твореца, да насърчават развитието на културата. Не, той дори не вижда и малкото помощ, която би трябвало да намери, когато почука на тяхната врата. Затова той краде своите моменти на слава, дебне подходящото време за изява и бяга, когато бива подгонен за това, че може да прави нещо по-различно, нещо красиво. Той знае, че няма да забогатее от изкуство и затова го прави за удоволствие. Ако може да припечели нещо, е добре дошло. Ден за ден, от лято на лято, той е там, коленичил пред белия лист и рисува. Единственото, което иска и се надява е никой да не го спира да изживява неговото удоволствие.
Има различни стилове, в които един художник може да изрази своя талант, но този на Йовица е уникален. Той рисува със спрей, но не както повече псевдо творци, които безразборно „красят“ стените на къщите и блоковете. Той ги ползва, за да прави картини, които ако не знаете, че са правени със спрей, вероятно никога няма да познаете. Със сигурност и като го гледате няма никога да познаете какво рисува, докато не видите крайния резултат. Изключително красиви, творбите му и начинът, по който ги прави събират толкова много хора на едно място, че спокойно могат да провалят дори концерт на някоя група, както самият той разказва.
Когато го гледам, аз виждам един младеж, който се опитва да направи нещо, да бъде някой и да го постигне сам. Той не моли за помощ, не хленчи и не се оплаква. Той знае какво може и как да го постигне, просто иска да го оставят да го направи. Както всичко друго обаче, когато решиш да изплуваш в тази страна, десет души те чакат на повърхността, за да ти натиснат главата към дъното. В очите на Йовица все още има надежда и аз я видях. Надежда, че утре няма да е като вчера, че някой ден ще намери своето място в тази джунгла, че неговото удоволствие ще продължи.
