Какво виждате, когато погледнете света около вас? Забързани хора, големи градове, смяна на сезони и живот, който не винаги оценяваме. А какво виждате, когато си затворите очите? Може би нищо, но погледнете пак. Със затворени очи животът може и да е малко по-хубав, по-прост, и тогава може би ще видите всичко по един друг начин. Добре, отворете си очите. Няма време, трябва да бързаме, да работим, да ставаме всяка сутрин, защото имаме проблеми и сметки за плащане и кола за ремонт. Хайде, отворете ги!
Голяма част няма как да разберат един такъв свят, но Кристина Александрова живее в него цял живот. Тя не вижда, но само в буквалния смисъл. Според мен тя вижда много повече от света, отколкото ние с нашите „широко затворени“ очи. Не само, че вижда, но и разбира и оценява света по начин, който ние никога няма да можем.
Кристина е певица. Една от малкото, които останаха и продължават да се борят стойностната песен да изплува, докато всичко евтино и семпло се опитва да я удави в океана на шоубизнеса. Тя пее опера и го прави добре. Толкова добре, че дори печели награди, представя страната ни на световни конкурси, но все пак това не е поп фолк. Следователно никой не знае за това и никой няма да я познае, когато я види. Както тя самата казва, в България е много трудно изпълнители като нея да намерят своето място.
Още по-лошото е, че не е само тя е в такова положение, но така или иначе няма да разберете за всички останали, просто защото няма как. Тези хора, тази култура, тези неща сякаш остават малко на заден план за всички, от които зависи нещата да се променят, oт които зависи тези хора да намерят по-лесен начин за интеграция в обществото.
Докато си говорех с Кристина, тя ми разказа колко трудно може човек като нея, който е с увреждане, да може да пее в хор или оркестър, защото диригентите се притеснявали, че няма да може да се впише добре в цялата обстановка. Господа диригенти, надявам се, ако някой ден имате невероятния шанс да направите представление редом до Андреа Бочели, и на него да му го кажете същото.
