oilfield 4Та, като се съгласим по един или друг начин с темата и започне играта, Oilfield се оказва интересна икономическа стратегия. Харесва ми как всичко е интуитивно – първо трябва да си купя земя, после да построя станция на нея, след това да впрегна селтаците да копаят петрол и земен газ, изкопаното да продам и накрая се озовавам пред избор: да инвестирам в още копане или да превръщам парите в точки? Да, тематично нахулих тази идея, но като механика в играта работи много добре, а играчите нямат безкрайно време за трупане на точки. Ресурсите свършват учудващо бързо, след като започне добиване на четири или повече кубчета петрол с едно действие, тъй като действието „копай“ кара всички станции да работят, не само една, което ускорява играта на скокове. Превръщането на пари в точки е ключов момент, тъй като инвестициите са разделени на три вида – даващи 2, 3 или 5 точки. Но с всяка закупена инвестиция, цената на следващата от този вид расте, така че колкото по-бързо инвестирам, толкова по-добре.

Разнообразието от добивателни станции, както и разликата между двата вида ресурси, дават възможност за голям брой стратегии и най-вероятно всяка от тях работи. За нови играчи в играта някои от станциите са маркирани с шапцица и в книжката са наречени „за напреднали“. Тук не съм сигурен дали това е така, защото правилата им са една идея по-сложни от „тази станция изкопава Х кубчета петрол“, или защото е по-трудно да се направи печеливша стратегия с тях. Друго решение, което играчите трябва да вземат, е в колко региона от Тексас ще работят – дали да си стоя сам в Далас и да си копая басейна или да се разпределя по целия щат?

Разполагате с добивателни станции за начинаещи и напреднали.
Разполагате с добивателни станции за начинаещи и напреднали.

И тук идва една механика в Oilfield, която откровено смятам за тъпа идея – стачката. Когато се презареждат петролните басейни с нови кубчета, е възможно да изскочи едно омразно, носещо само болка и страдания сиво кубче, което означава, че в целия този регион на Тексас работниците стачкуват, защото им е писнало да бачкат като нормални граждани и трябва да се фръцнат и да се напият в кръчмата за един ден, докато им мине и се върнат на обекта на следващия. В игрови термини това означава, че в този регион за един ход не може да се добиват ресурси. Имайки предвид как играта се ускорява с всяка построена станция, това може да прецака един или двама играчи толкова много, че техния шанс да спечелят почти да се изпари.

Помните ли как споменах, че мога да си избера в колко региона да строя станции? ИЗЛЪГАХ, защото ако всичките ми станции са в един басейн и там има стачка, аз съм един фатален ход назад. „Но чакай, през това време можеш да правиш другите действия“ – тъй като стачката няма как да се появи в началото на играта, на по-късен етап често се случва да копаете всеки ход. И дори може да се случи стачка между публичната и тайната части от действията, което значи, че аз вече съм си избрал тайно действие „копам“ и просто го губя. Не казвам, че е лошо да ограничаваш играчите, но този начин е твърде голям ритник в бъбреците, когато се случи.

Другият елемент, който не ми харесва, бил и той много по-незначителен, са картите за имоти. За мен са загуба на хартия, можеше просто да ги няма, защото те служат да покажат в кои региони може да се закупи земя в дадения ход и след това само заемат място. Самата земя единствено се различава по басейна, в който се намира. На картите също така стои символа за точка, но на борда има разграфен ред, на който могат да се следят точките на играчите по време на играта, вместо да се броят накрая. Много по-лесно щеше да е, ако има друг начин за купуване на земя и в кутията имаше едни карти по-малко.

Oilfield хваща бройката играчи от трима до петима и бих казал, че работи добре и в трите случая. Има вариант с автоматизиран играч – „бот“, чрез който да играят двама, но този вариант е смотан, а и играта не е направена за двама. Бих казал, че петима играчи е най-добрата бройка, но с трима или четирима Oilfield не е чувствително по-лоша. Продължителността на играта е около час, дори за най-тежко мислещите шахматисти, които гледат десет хода напред и три хода встрани. Последователността от „купи земя, построй станция, копай, продай“ спира парализирането, като намаля опциите, но не отнема от дълбочината на играта. И с всяко взето решение, стратегията става все по-забита в камък – ако копая много петрол, ще гледам повече към междущатския пазар, където да го продам за повече пари; ако копая повече земен газ, трябва да съм в местния пазар, защото не мога да продам газа на междущатския; и подобни неща.

Излишното тесте.
Излишното тесте.

Като споменах двата пазара, тук трябва да спомена, че междущатския пазар звучи като добра идея, тъй като играчите не знаят колко от тях ще отидат там, но реализацията е малко кофти, тъй като е реална възможност (и в моите игри се случваше) участници да тролят и да отиват там, само за да свалят цените. Някой може да се изкефи на това, аз лично го смятам за неприятно да има съседни сергии, които не напредват в своята игра с нищо и са там само, за да ми правят мръсно.

Заключение

Oilfield е това, което повече икономически игри не сане е много сложна, изиграва се относително бързо и не изисква от играчите си висше образование по математика. Има добри идеи в нея и въпреки, че според мен темата е скучна, тя е пресъздадена добре – и аз така бих си представил петролната индустрия, смалена до кубчета и плочки. Като за първи опит на дизайнера въобще не е зле, но няколко дупки в механиките и липсата на старание по компонентите пречат на заглавието да бъде отлично. Но ако се кефите на гориво и искате да се превъплътите в тексасец-предприемач, това е идеалната игра!

gameboxgrade oilfield

ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?

GameBox-House-game-review-iconСемейни играчи – Не

Въпреки сравнителната опростеност на икономическия елемент, Oilfield не е нещо, което си представям на масата след вечеря.


GameBox-Social-game-review-iconСоциални играчи – Не

Социалната интеракция тотално отсъства от играта. Е, освен недоброжелателните реплики към троловете на междущатския пазар…


GameBox-strategy-game-review-iconСтратегически играчи – Да

Пренебрегвайки (или предвиждайки) възможността за стачка, Oilfield си остава силно стратегическа игра.


GameBox-casual-game-review-iconCasual играчи – Едва ли

Oilfield не е най-леката игра, но е чувствително по-лека от други икономически стратегии.


GameBox-hardcore-game-review-iconHardcore играчи – Да

Играта е сравнително лека, но това не значи, че не е състезателна – трябва да се конкурирате, ако искате да спечелите.