Мястото на масата прогресивно намалява след всеки рунд.
Мястото на масата прогресивно намалява след всеки рунд.

Тематично тези начини за печелене на точки работят доста добре – всеки ход играта ви представя случайно подбрани карти с няколко избора и от вас зависи дали ще се насочите към блещукащия сандък или ще последвате интересните риби. Поставянето на картите в редица пък има както чисто визуална функция (накрая на играта сте създали три „нива“ от дъното на океана, които изглеждат внушително), така и се ползва от геймплея чрез гореспоменатите корали и гмуркачи (а и от базите, за които – след мъничко). Ако си го поставите за цел, можете да следите изкъсо какви карти подавате на капитана за конкретния ход, за да минимизирате шансовете му за победа, но Oceanos въобще не носи такъв вид супер състезателна атмосфера на масата – обикновено ще сте по-заети да зяпате собственото си поле, за да се ангажирате с подобен тип интеракция.

Безспорно най-любопитното нещо в кутията на играта са подводниците и съм сигурен, че много искате да разберете как работи подобряването им. На картите, които теглите и играете има зелени и жълти кристали, както и от време на време – бази. Тези символи ви позволяват да повишите нивото на кораба си от базово към второ (ако имате поне един кристал, когато изиграете база) и от второ към трето (ако имате комбинация от двата цвята преди да сложите карта с база). Една задължителна база ви чака в края на всеки рунд, така че можете да я ползвате за комбинация, а и имате известна възможност за планиране при запазването на картите. Повечето подобрения директно влияят над показатели на подводницата ви – по-яката кабина ви носи повече карти, от които да избирате всеки ход, а двигателят ви осигурява жетони с гориво, които пък можете да ползвате, за да запазите повече карти.

Докато самите карти и събирането им са основата на геймплея на Oceanos, възможностите за стратегическо планиране са на „таблото“ на подводницата. Решенията ви относно подобряването на нейните части определят начина, по който ще спечелите повечето си точки и тъй като играта не ви позволява да направите всички (на теория може, но шансът е малък), сравнително рано трябва да се ориентирате към част от тях. В повечето ситуации разпокъсването към прекалено много от подобренията или пък прекомерното ви фокусиране върху тях количествено, не дават толкова добър резултат, колкото ползването им по предназначение и комбинирането на правилното подобрение с правилните карти (нарича се set collection с причина…).

Макар в подводниците да се съдържа стратегическият елемент на Oceanos, аз имам две критики към тях – една относно самият игрови компонент и едната към една конкретна част от подводницата ви. И ще започна с второто – перката. Витлото на кораба ви изпълнява една функция – накрая на всеки рунд то носи точки според нивото си: 0 за първо ниво, 2 за второ и 5 за трето. Освен че е лишен от някаква форма на геймплей, този елемент може и да бъде пагубен за изхода на Oceanos, защото ако някой участник успее да направи двете нива на подобрението на първи ход, той печели „безплатни“ петнадесет точки. В повечето сесии, които аз направих финалният резултат варираше между 45 и 60 точки, така че можете да си представите какво влияние би могло да окаже витлото над изхода на играта – то може да ви изтласка (хе-хе) до победата без особено усилие от ваша страна.

Подводница с няколко яки модификации.
Подводница с няколко яки модификации.

Подводниците като цяло обаче са повод на по-сериозно мрънкане. Реално Oceanos се играе с трите тестета карти и нищо повече – всичко друго спомага за нейното гладко протичане, но не е съществено за геймплея. Подводниците са безбожно красиви и в момента, в който разбрах, че мога да ги подобрявам и да махам и слагам елементи, знаех, че ще го правя с кеф. От друга страна обаче петте подводни кораба и всичките им „ъпгрейди“ наброяват 75 картонени компонента, които не се ползват за нищо друго, освен за следене на нивото на няколко умения. Е, и за тематичен кеф де… Проблемът ми тук е чисто финансов – игра с такава тежест и дълбочина (I’m on fire!) не бива да струва двойно по-скъпо заради елемент, който не е напълно ключов за нея. Правилният за ситуацията термин на английски е „overproduced“, но за жалост в нашия език нямаме аналог със същия нюанс.

Beware of the... kraken?
Beware of the… kraken?

Компенсацията за това е тематична – Oceanos изглежда страхотно на масата и всички, с които я пробвах харесаха елементът с подводниците. Придобиването и поставянето на плочките с подобрения е приятно, тъй като частите стават все по-красиви (а и всяка подводница е уникална) и дори можете да прекалите, водени от желание да ги довършите (повтарям – това не носи точки директно!). Илюстрациите на останалата част от компонентите също допринасят за преживяването – рибите са с бомбета, ракът има кука вместо щипка, а морското конче се движи с малко механично витло. Дори с преобладаващата синя гама, Oceanos успява да демонстрира характерната за IELLO шарения.

Oceanos разполага с два варианта, освен основния – единият е за двама играчи, а другият е за по-опитни такива, който дизайнерът препоръчва при игра с петима. Вторият е доста силно казано вариант, защото само променя едно правило с цел една идея по-хаотична игра, но честно казано не води драстични разлики в геймплея и не мисля, че си струва да хабя място за него. Вариантът за двама обаче е друга работа. При него няма капитан всеки рунд, а двамата играчи теглят едновременно. След избиране на карта можете да премахнете една от останалите ви карти, а всички други давате на опонента си. Идеята на този режим е играта да стане малко по-оспорвана, защото можете да подадете на опонента си точно това, което му трябва. На теория това работи, но на практика тематиката и лекия геймплей на Oceanos не можаха да ме накарат да се състезавам сериозно. Хубавото обаче е, че вариантът е сполучлив механично – в много настолни игри режимите за двама смучат.

Гледката, която се разкрива пред вас след края на играта.
Гледката, която се разкрива пред вас след края на играта.

Огромният плюс на Oceanos е очевиден – играта е изключително лесна за научаване и отнема само 30 минути, дори с петима. Макар да са леко странно структурирани, правилата са лесни за обяснение, тъй като символите не са много и са поставени на такива места на картите, че да се сещате бързо кое какво е (например рибите винаги са на среден ред, докато съкровищата, кристалите и базите – на долен). Това, което ме накара да дам доста висока оценка на играта, са изборите в нея. Безспорно е, че тя не предоставя възможности за сериозни стратегии (и как би било възможно в тридесетте си минути), но все пак с всеки ход имате право на избор за това какво да запазите пред себе си. И докато от време на време има такива карти, които ви е ясно, че трябва да запазите на всяка цена, през останалото вашата преценка е ключова.

Антоан Бауза не е изневерил на тенденцията да прави леки игри, които са подходящи за цялото семейство и допадат както на деца, така и на възрастни. IELLO пък не са изневерили на традицията да правят най-красивите игри на пазара. Тоест тези от вас, които следят дизайнера и издателя едва ли ще бъдат кой знае колко изненадани. Тези от вас, които не търсят нещо изненадващо и ново обаче, ще намерят една приятна семейна игра, в която тема и компоненти са сплетени доста успешно и която позволява безболезнена интродукция на card drafting механиката чрез доста по-достъпната и позната set collection.gameboxgrade oceanos

ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?

GameBox-House-game-review-iconСемейни играчи – Да

Oceanos си поставя за цел да опрости draft механиката до ниво, в което тя да е лека и достъпна. И успява!


GameBox-Social-game-review-iconСоциални играчи – Не

Вниманието ви е съсредоточено върху вашите карти и подводница – дори леката състезателност не допринася за общуването помежду ви.


GameBox-strategy-game-review-iconСтратегически играчи – Едва ли

Играта е по-скоро на тактически избори и стратегията в дългосрочен план се изчерпва с подобренията и комбинирането им с карти.


GameBox-casual-game-review-iconCasual играчи – Може би

Oceanos е лека и красива, което е достатъчно да грабне вниманието на представителите на тази група.


GameBox-hardcore-game-review-iconHardcore играчи – Не

Макар да има състезателен елемент, Oceanos не успява да ви накара да се конфронтирате. Може би е заради симпатичните картинки…