Художествена интерпретация на сливането на две неутронни звезди | Снимка: ESO / L. Calçada / M. Kornmesser

Телескопите на Европейската южна обсерватория (ESO) за първи път засякоха гравитационна вълна и светлина (електромагнитна вълна), излъчени от едно и също астрономическо събитие. Този феномен, познат като килонова (kilonova), бе наблюдаван за първи път, макар и теоретизиран още преди 30 години.

На 17 август тази година интерферометрите LIGO и Virgo (вторият е в Италия, докато първият — в САЩ) засичат поредната гравитационна вълна. Веднага след това космическият телескоп Fermi на NASA, заедно с INTEGRAL (Интернационална астрофизична лаборатория за гама-излъчвания) на Европейската космическа агенция, наблюдават излъчване в гама диапазона в същия участък от небето. Обявена е наблюдателна кампания и обектът започва да се следи от редица телескопи — VLT и VISTA на ESO, хавайските Pan-STARRS и Subaru, и дори Hubble.

Оказва се, че гравитационната вълна и гама-избухването идват от едно и също място — от галактиката NGC 4993, на 130 милиона светлинни години от Земята. Това е най-близката засичана гравитационна вълна, както и най-близкото гама-избухване, което астрономите някога са наблюдавали.

„Има редки случаи, когато един учен има шанса да стане свидетел на началото на нова ера“, казва Елена Пиан (Elena Pian), астроном към INAF, Италия, и водещ автор на една от статиите, свързани с откритието.

Галактиката NGC 4993, в която се помещава източникът на килоновата | Снимка: ESO / J.D. Lyman / A.J. Levan / N.R. Tanvir

Т.нар. килонова е събитие, подобно на класическите нови, но около 1000 пъти по-мощно. Получава се при сливането на две неутронни звезди, като резултатите са излъчване на гравитационна вълна и гама-избухване. Освен това в процеса на избухване, килоновата синтезира голямо количество тежки химични елементи и насища с тях космическото пространство.

„Данните, които имаме досега, са невероятно близки до теорията. Това е триумф за теоретиците – потвърждение, че събитията от LIGO-VIRGO са абсолютно реални и постижение, че ESO е събрала толкова удивителни данни за килоновата“, добавя Стефано Ковино (Stefano Covino), водещ автор на друга научна статия по темата в Nature Astronomy.